Вчера парламентът ратифицира договора със Съединените щати, с който България ще купи 8 изтребителя F-16 блок 70 за близо 2 милиарда и 200 милиона лева. Сухите цифри – 123 депутати одобриха сделката, 78 бяха „против”, а двама се въздържаха. Горе-долу толкова е управляващото мнозинство на коалицията между ГЕРБ и Обединените патриоти. Това, което обаче наднича зад цифрите е кой как гласува. Една стара мъдрост казва, че човек трябва да държи приятелите си близо, а враговете още по-близо.

В днешния български политически пасианс трябва да си най-малко академик, за да разбереш кои са приятелите и кои опонентите, коментира Любо Огнянов в Канал 3.

За пореден път „Обединените патриоти” показаха, че не само не са обединени, а и гледат в съвършено различни посоки. Преди няколко месеца лидерът на НФСБ Валери Симеонов посещаваше Украйна, заявяваше подкрепа за украинската православна църква т.е. открито заемаше антируски позиции. Обратно, Атака от години афишира тесните си контакти с определени среди в Москва, дори руски депутати участваха в техни митинги. Валери Симеонов и Волен Сидеров не крият сложните чувства помежду си, връх на които стана детронирането на лидера на Атака от председателското място на групата на патриотите. Но семейните скандали в тройката патриоти отдавна доказват максимата „двама са малко, трима са прекалено много”. Вчера лидерът на НФСБ гласува против сделката с F-16 като сравни своите партньори Красимир Каракачанов и икономическия министър Емил Караниколов с Гаврош и Козет от „Клетниците” на Виктор Юго.

Възелът на емоционалните дисбаланси сред патриотите се завързва още повече поради факта, че Емил Караниколов, един от радетелите на сделката с F-16, е министър от квотата на Атака. И за да се объркате съвсем, да спомена и един от контрааргументите на Валери Симеонов, който предложи вместо самолети, да имаме ракетни бази. Това е една от най-честите опорки, срещани и в социалните мрежи. Опорка, характерна за оцветени партийно тролове, които обясняват, че F-16 е самолет на 45 години, че голяма част от тях са изпопадали в технически аварии. Пренебрегвайки фактът, че този самолет, който България ще купи, е чисто нова модификация с радар, който се използва в далеч по-скъпата версия F-35, че има системи за безопасност на пилота, които се прилагат за първи път в този модел на F-16. Същите тези тролове обичат да обясняват, че на нас авиация не ни трябва, стига да си вземем ракетни комплекси. Разбира се, познайте първото предложение. Ами руските С-400. Интересно, ако попитаме Валери Симеонов или другите кръжащи около ГЕРБ партньори и кандидат-партньори какви ракети трябва да купим какъв ли би бил техният отговор? Какви са фактите. ГЕРБ получи подкрепа в залата само от един от коалиционните си партньори - ВМРО. Словоохотливият Веселин Марешки, който втора година чака своя час, за да предложи 11-си депутати като заместители на някои от разединените патриоти, също не подкрепи сделката. За Атака и БСП гласът „против” беше по-скоро закономерност отколкото изненада. Представителите им обаче така и не проумяха, че криейки се зад буквоедски аргументи за процедури и критерии, поставят под съмнение суверенитета на родното ни небе. Аз хиляди пъти ще предпочета там да има български пилоти, които да управляват български самолети.

Не турски, не гръцки, не полски, не румънски. Български. Какво обаче се оказа? Че сделката за F-16 мина благодарение на гласовете на ДПС. Така излиза че движението е гарант за геополитическата ориентация на България към Европейския съюз и НАТО. Алтернативата - БСП, Националния фронт за спасение на България, Атака и Воля. Чудя се каква ли е дефиницията на премиера Бойко Борисов на онази максима – „Дръж приятелите си близко, опонентите още по-близо”. Дали не е време партньорите отново да дефинират що е то коалиционно управление? Защото, за да бъдеш във властта не означава само да се возиш в лъскавите лимузини, да реанимираш политическото си присъствие ритайки по кокалчетата партньора си или да даваш собствените си министри на прокурор. Трябва и да подкрепяш решенията на коалицията. Пък ако не искаш – да си пробваш отново късмета на избори и да стискаш палци, че някак си процент, процент и половина при последния напън ще нараснат, за да прескочиш бариерата.

И отново ще се разхождаш гордо по червените килими в парламента. Колкото по-бързо, толкова по-добре. За да не се превърнем накрая всички в герои на „Клетниците”. Защото там Гаврош умира на барикадата. А и да не забравяме, че след Френската революция на власт идва императора.