От вчера официално започна предизборната кампания за европейските избори на 26 май. Символично началото съвпадна с Разпети петък. Най-тъжният ден за православните християни.

На Разпети петък божият син се жертва, за да изкупи греховете на всички. Един от основните постулати на християнството – втората божа заповед е да не си създаваме кумири.Между религията и политиката няма нищо общо. Въпреки, че някои предпочитат да издигат в култ или силните на деня, или конформистки да се присламчат до други, за които вярват, че може да се превърнат във влиятелни фигури.

Както се казва – божието богу, кесаревото кесарю, пише Любо Огнянов за Канал 3.

Разпети петък обаче е ден за размисъл. За духовното, за това как да станем по-добри, да научим уроците от грешките, които сме правили през живота си. За да не ги допускаме отново. За да живеем по-добре.

Какво ли бихме си помислили за грешките, които сме правили през годините гласувайки на изборите. Колко грешници сме пращали във властта и после сме съжалявали?

За тези 30 години българска демокрация единственият урок, който отказваме да научим е как да спрем да се лъжем сами себе си. През тези 30 години мнозина влязоха в ролята на лъжепророци. Обещаваха ни светло бъдеще и не успяхме да разберем, че единственото, за което такива хора са работили е за тяхното собствено бъдеще. Обещаваха ни, че времето е наше, докато парите трябваше да останат техни. През тези 30 години мнозина загубиха вярата си, че ситуацията тук може да се промени. Но най-парадоксалното е, че отново и отново даваха доверието си на тези, които им обещават по нещо. И вижте колко странно – възрастните хора, тези с най-голям житейски опит, допускат да бъдат мамени по телефона, че ако хвърлят в торбичка спестяванията си през балкона, един "полицай” може да потули някак си нещата и да спаси сина им или дъщеря им, които са направили катастрофа.

Да, като общество мразим хората да крадат. Но пък нямаме нищо против да бутнем някой рушвет, за да минем по-тънко. Я на границата, я при данъчните, я при нотариуса. Тези хора допускат и други лъжепророци, които се кълнат, че работят на ползу роду, че ги е грижа за обикновения човек, за ниската му заплата, за малката пенсия, да ги убеждават, слизайки от скъпите си автомобили.

Влизат за малко, да използват лукса, а най-добре е и някой друг да им плаща сметките. Най-добре е това да бъдат европейците. Защото това не били народни пари, ами били европейски. Това са същите хора, които хвърлят парите си през балкона. Защото хем мразят корупцията, хем вярват, че така се уреждат нещата в нашата държава. И за съжаление, в доста често от случаите са прави.

Вглеждайте се в лъжепророците. Защото накрая те няма да бъдат разпънати. Те няма да изкупуват греховете на всички нас. Ще бъдем разпънати ние. И ние ще платим отново за грешките си. А възкресението? То е само за богоизбрани. Време е да спрем сляпо да вярваме и да научим уроците си. Само така може да имаме шанс да възкръснем. Като нация и като държава.