Имам чувството, че схемите с източването на десетки милиони покрай менте строителството на магистрала „Хемус“ няма да бъдат докрай осветени.

То не е точно чувство, ами е страх и, дано не се сбъдне, че големите играчи ще бъдат покрити за сметка на някакви мижави мафиоти по веригата, които ще операт пешкира. Песимизмът ми е оправдан. Той е въпрос на дългогодишен опит.

Знам имената и подвизите на няколко изпрани от съда, „доказано некорумпирани“ величия, които и до днес ни дават акъл и въртят далаверите си. Пък и много стана шумно покрай ареста на Борислав Колев, приемчика и разносвача в сакове и чанти на 53 милиона държавни пари, изтеглени в брой от мастита банка. Но БНБ си трае, забелязвате ли? Не глобява, не поставя под особен надзор, не наказва, не отнема лиценз! А уж това ѝ е работата – да наблюдава и да контролира поведението на банките.

Мълчанието и на Финансовото разузнаване, по толкова драстичен случай е показателно. То идва да покаже, че въпросната банка и нейният собственик с прословут прякор продължават да се ползват от огромен, непромокаем политически чадър. И то независимо от прокламираната промяна във властта и заклинанията за „нулева толерантност към корупцията“.

Още при ареста на Колев вътрешният министър Бойко Рашков почти остроумно описа чантаджийския момент при източването на милионите. И в тази връзка обяви, че банката е собственост на свързани с Бойко Борисов супермени от епохата на СИК. Но медиите от мрежата на ГЕРБ моментално вдигнаха такава олелия, самият Борисов така яростно заплаши Рашков със съд, че темата за банката сякаш потъна. Умело я заглуши врявата около самия разносвач на милионите Колев.

Прокурорки от кохортата на Гешев и полицаите от ГДБОП се сдърпаха някак прекалено гласовито и показно на тема как и дали да го накарат този човек да пропее за истинските получатели на скъпоценните торби. Караха се, цупиха се, плюха се взаимно за саботаж и за некадърност. Все пак невзрачният футболен съдия беше напъхан в ареста, но пък започна да диктува сценария иззад решетките. Щял да говори само пред министър Рашков и главния прокурор Гешев. Така сякаш превърна двама отявлени врагове в съдружници при разплитането на престъпния сюжет. Съмнително някак... Но пък развръзката на сюжета беше отложена с намеци, че имената, изскочили от разпитите, не са чак толкова публично известни. Което създаде впечатление, че се прави опит за договаряне и замазване, докато „мисирките“ с микрофоните се надвикват помежду си пред вратите на прокуратурата. И докато публиката се разсее и се обърне към коледните партита с хапване, пийване, с тропане на хора и ръченици. И вече наистина, казвам ви, започнах да се опасявам, че патриотичната хореография, която се практикува под път и над път напоследък у нас, е компенсация, някакъв отдушник за подсъзнателния ни срам от масовото българско овчедушие пред грабежа и неговите овластени съавтори.

Все пак представата за 53 милиона, изнесени в чанти, би трябвало да избие рибата повече дори от кюлчетата, пачките и презервативите в премиерската спалня на Борисов. Онзи ден един строителен предприемач изчисли, че 17 ултрамодерни детски градини струват по-малко от отмъкнатите 53 милиона. И то отмъкнати само за един лот на магистрала „Хемус“.

А за колко още, източени през годините на ГЕРБ за други лотове и магистрали, хал хабер си нямаме. Но вместо да грабнем метлата и да изметем своите грабители и мъчители, част от нас дори гласуват за тях. Другата част вкупом и поотделно преглъщаме унижението да бъдем щавени като добитък от самозабравилите се касапи в политиката и във властта. Но понеже нямаме смелостта да въстанем, удряме го на фалшиво родолюбие, на хорца и на сеири. Или пък, забележете, отказваме да се ваксинираме, уж в името на някакъв закъснял порив към свобода. А всъщност, защото просто сме развили комплекса на самоубийци, депресирани от липсата си на характер и на достойнство.

И така пускаме да минат метър куп други скандални новини. Например вчера, за 27-те милиона, изплатени на Ахмед Доган за непроизведен ток в неговата ТЕЦ „Варна“. Или за вдигането на банковите такси пак за сметка на нас, дребните риби. Или за назначаването в екипа на новата външна министърка Генчовска на Петко Сертов, бивш фактор от Второ главно на безсмъртната ДС, бивш шеф на ДАНС от ерата „Станишев“, когато там се вихреше на воля Трактора и беше осъществено най-наглото подслушване на журналисти и политици с делото „Галерия“. Да, махнаха го Сертов набързо, но лошият вкус на вкисната манджа от ведомствена столова остана. И на този безумен фон наистина нямам кеф за Коледно бълбукане, макар това да е Коледното издание на “Честно казано“.

Люба Кулезич, Честно казано