Министерството на здравеопазването обмисля промени в наредбата за специализации

Тревожна тенденция се наблюдава в областта на лицево-челюстната хирургия в България. Специалистите в тази важна медицинска сфера намаляват драстично, което създава сериозни предизвикателства пред здравеопазването в страната.

Д-р Лиляна Димитрова, специалист с четиридесетгодишен опит в областта, споделя пред БНР: "Останаха малко. Вероятно работещите са не повече от десетина. Всички останали вече са пенсионери." Тези думи очертават мрачна картина на състоянието на специалността в страната.

Проблемът не се ограничава само до броя на специалистите, но и до тяхното географско разпределение. В столицата София функционират три отделения по лицево-челюстна хирургия, в град Пловдив - две, а в градовете Варна и Русе - по едно. "Хората от Търново няма къде да отидат. В Стара Загора няма. Говоря за големите университетски центрове," пояснява д-р Димитрова, подчертавайки неравномерното разпределение на специалистите в страната.

Тази ситуация води до сериозни последствия за пациентите. Д-р Димитрова предупреждава, че липсата на достатъчно специалисти може да доведе до забавена или погрешна диагностика, което застрашава здравето и живота на пациентите.

В отговор на кризата, служебният министър на здравеопазването д-р Галя Кондева съобщава, че се обмисля промяна в наредбата за специализациите. Целта е да се намалят изискванията за специализация в множество лечебни заведения, което би могло да направи специалността по-достъпна за младите лекари.

Особено тревожна е ситуацията в Северна България. Д-р Цветомир Стоянов, единственият специалист по лицево-челюстна хирургия в държавната болница в град Плевен, работещ в Клиниката по уши, нос и гърло, споделя: "Това е от години. Действащата структура, закрита от 12-13 години, така и не се възстанови. Аз съм единственият специалист, който се опитва да поддържа прилично ниво на работа. В Северна България – от Видин до Русе, няма никой."

Тази ситуация води до свръхнатоварване на съществуващите специалисти и затруднен достъп до специализирана помощ за пациентите. "Всички лицеви травми, тумори на лицето и на шията, пристигат тук. От околните области цялата тежка патология на глава и шия пристига тук," обяснява д-р Стоянов.

Според него, проблемът се корени в историческото развитие на специалността: "Дълги години самата специалност беше подмятана между стоматологията и медицината и се получи празнина и дефицит на лекари, който сега не може да се запълни." Въпреки това, д-р Стоянов подчертава привлекателността на специалността: "Самата специалност е изключително интересна и в целия свят е изключително добре платена."

Като временно решение д-р Стоянов предлага създаването на стационари по лицево-челюстна хирургия поне в университетските болници. Това би могло да подобри достъпа до специализирана помощ и да привлече повече млади лекари към тази важна медицинска област.

Кризата в лицево-челюстната хирургия в България изисква спешни и ефективни мерки. Необходими са комплексни решения, които да включват подобряване на условията за специализация, финансово стимулиране и създаване на по-добри възможности за професионално развитие в тази област. Само така може да се гарантира адекватно здравно обслужване на пациентите и да се осигури бъдещето на тази жизненоважна медицинска специалност в страната.