Пламена Костадинова се лутала 10 години без диагноза

Пламена Костадинова, на 32 години, прекарва последното десетилетие от живота си в битка със загадъчно заболяване, което я оставя в състояние на постоянен дискомфорт, драстична загуба на тегло и отчаяние. Лекарите, към които се обръща през тези години, не успяват да разкрият истинския произход на нейните проблеми, като в повечето случаи заключенията им водят към диагнози, които не отразяват реалното ѝ състояние.

"Спирах да се храня, започваше едно гадене, невъзможност за поемане на каквато и да е храна и започнах да губя килограми много бързо. Те не виждаха проблема реално – за тях аз бях здрава," разказва пред NOVA Пламена, отразявайки своята мъчителна битка с неизвестното заболяване.

През това лято състоянието ѝ внезапно се влошава. Симптомите се завръщат с пълна сила, а Пламена губи седем килограма за по-малко от месец. Отново тя търси помощ, този път от специалист в София. Въпреки тежките симптоми, лекарят предполага, че проблемът може да е психически и диагностицира състоянието като вероятна форма на булимия.

"Според мен той беше преднамерен и виждайки младо момиче с такава симптоматика – за него проблемът не беше здравословен, не беше гастроентерологичен, а психичен проблем," споделя Пламена.

След години на разочарования и неправилни диагнози, скенер в столична болница най-накрая разкрива истината. Пламена е диагностицирана със синдром на Уилки и синдром на Лешникотрошачката – две редки състояния, които засягат малък брой хора в България. Синдромът на Уилки води до натиск върху дванадесетопръстника, докато синдромът на Лешникотрошачката компресира бъбречната вена.

Професор Валентин Говедарски от болница „Света Екатерина“ и неговият екип имат опит с лечението на тази рядка комбинация от синдроми. Според професора, при нормална анатомия ъгълът между аортата и мезантериалната артерия е между 45 и 60 градуса. При пациентите със синдрома на Уилки този ъгъл е много по-малък, а при Пламена той достига само 12 градуса.

"Моментът, в който аз си възвърнах надеждата, че ще се реши моят проблем, беше в момента на прегледа – точно в този кабинет и когато професорът се обърна и каза „знам какъв е проблемът – ще го решим,“ спомня си Пламена.

След успешната операция Пламена се връща в кабинета на професор Говедарски, вече здрава. За нея този момент е като ново начало. "Това са хората, които ми върнаха надеждата. Малко е да кажа „благодаря“, защото те ми върнаха живота. Аз се чувствам като все едно, че живея втори живот," споделя тя с благодарност.

Болница „Св. Екатерина“ диагностицира едва около десетина случая на синдрома на Уилки годишно, което подчертава рядкостта на това състояние. Професор Говедарски обяснява, че всички заболявания в областта на корема могат да бъдат свързани със синдрома на Уилки и Лешникотрошачката, което допълнително усложнява диагностицирането.

Пламена е един от малкото пациенти в България, които са се борили с този рядък проблем и са намерили решение. За нея възстановяването е не просто връщане към нормалния живот, а втори шанс за пълноценно съществуване.