Повторното боледуване е рядко, очаква се антителата и клетъчният имунитет да пазят над 1 година, казва в интервю за "24 часа" доц. д-р Нина Янчева-Петрова

- По официални данни положителните за новия коронавирус и болните намаляват, но смъртността изглежда непропорционално висока, защо е така, доц. Янчева?

- Това са последици от високия брой заболели през месеците ноември и декември. При някои пациенти заболяването протича продължително и тежко и въпреки временни подобрения в състоянието им в крайна сметка може да завърши фатално. Причините за високата смъртност са комплексни. От една страна, са медицинските фактори – възраст над 65 г., придружаващи заболявания като затлъстяване, злоупотреба с алкохол, захарен диабет, онкологични, сърдечносъдови и неврологични заболявания. От друга страна, са социалните фактори. Не само у нас, но и в държавите с по-добра икономика е установено, че при хората с по-ниски доходи смъртността е по-висока. Причина за това е затрудненият достъп до медицинска грижа. Много хора се самолекуват вкъщи и достигат до болнични заведения вече в крайно тежко състояние и невъзможност за овладяване на заболяването.

- Какво включва успешният алгоритъм за лечение на леко боледуващите вкъщи и при тежките случаи в клиниките?

- За приетите в лечебни заведения възрастни и деца над 12 г. единственият одобрен до момента противовирусен медикамент за лечение на SARS-CoV-2 е ремдесивирът. Прилага се интравенозно, затова трябва да е в болнични условия. Данните показват, че е по-ефективен, когато се използва в по-ранните стадии на заболяването. По-новите данни показват, че ефективността му е по-висока при комбинирането му с някои имуномодулатори. Продължават проучванията и за други противовирусни медикаменти, които са таблетни форми и съответно биха могли да се използват и в амбулаторни условия. Данните за някои от тях показват обнадеждаващи резултати като опция за бъдещо лечение в съвсем ранните етапи на болестта, което ще намали тежките случаи и хоспитализациите.

Реконвалесцентната плазма и препаратите, съдържащи антитела, също имат ефект, когато се прилагат в ранните етапи на заболяването. При пациенти с тежки форми на инфекцията са необходими допълнителни терапии с кортикостероиди, кислород, имуномодулатори, противосъсирващи средства. При данни за вторична бактериална инфекция се прилагат антибиотици.

В дома при леките форми на заболяването е достатъчно да се приемат голямо количество течности, симптоматични средства – температуропонижаващи, противовъзпалителни, откашлечни. Но всеки със симптоми на заболяването трябва да бъде прегледан и да бъдат назначени изследвания за обективна преценка на състоянието му. Защото невинаги оплакванията на пациента съответстват на реалното му състояние и това може да доведе до забавяне на необходимото лечение. Не трябва да се предписват медикаменти напосоки без обективна оценка на състоянието.

- За колко време оздравява човек?

- При повечето заболели от COVID-19 симптомите на заболяването преминават за 2-6 седмици. При част от инфектираните обаче някои от симптомите могат да продължат и за по-дълъг период.

- Какъв процент са засегнати от т.нар. дълъг COVID и защо някои са пощадени?

- Около 80% имат лека или средно тежка форма на заболяването. По данни на Световната здравна организация около 20% от преболедувалите с лека и средно тежка форма на заболяването продължават да имат симптоми дори след като са се възстановили от първоначалната инфекция. Възприе се понятието “дълъг COVID”. Продължаващите дълго симптоми могат да бъдат: силна умора, мускулна слабост, т.нар. субфебрилна температура - между 37,1 до 37,5 градуса, проблеми с концентрацията, нарушена памет, промени в настроението, проблеми със съня, главоболие, повишена чувствителност на кожата, диария, повръщане, загуба на вкус и мирис, косопад, болки в гърлото, кожни обриви, задух, болка в гърдите, сърцебиене, новодиагностициран захарен диабет или високо кръвно налягане. Изброените симптоми може да продължат седмици или месеци, въпреки че тези хора са изчистили вируса и не са източници на заболяването.

При 10–15% от развилите COVID заболяването протича като тежка форма, а при 5% от тях – критично. Хората с тежка форма на заболяването също могат да развият дълъг COVID. При такива пациенти може да се открие белодробна фиброза (“уплътняване” на белия дроб), което води до дългосрочни затруднения с дишането. При 20–30% от хората с тежка форма на заболяване се засяга сърцето и се развива миокардит - възпаление на сърдения мускул. При други тежки пациенти има и дългосрочни неврологични прояви като световъртеж, невропатна болка и нарушено съзнание. Колко време обаче може да продължат тези прояви, все още не е напълно изяснено.

- Как може да се обяснят случаите на повторно заболели от коронавирусната инфекция?

- Реинфекция е възможна, макар че са докладвани малък брой доказани случаи. Имунитетът към SARS-CoV-2 може да отслабне с времето. Някои проучвания показват, че повторни инфекции могат да възникнат след шест или девет месеца, но е по-вероятно да бъдат наблюдавани след 12 месеца. Данните сочат, че 95% от хората произвеждат антитела 2 седмици след началото на COVID, като е възможно обаче антителата срещу коронавируса да намалеят с времето и хората да станат отново податливи на заболяването. Според други учени имунитетът се запазва в продължение на години или десетилетия, а по-вероятната причина за реинфекция е, че тези хора не са развили надежден антителен отговор при първата инфекция.

Антителата обаче не са единствената съставка на имунния отговор на човека. Установено беше, че хора, които са преболедували тежкия остър респираторен синдром, причиняван от прехвърлилия се през 2002-2003 г. от животни към човека SARS-CoV, все още имат клетъчен имунитет. При тях се доказаха имунните Т-клетки на паметта. Последните данни от проучванията показват, че както В-клетките, така и Т-клетките (участващи в т.нар. клетъчен имунитет), образувани при хора с COVID-19, също вероятно ще останат в дългосрочен план.

- Нуждаят ли се от продължително наблюдение прекаралите инфекцията?

- Смята се, че около 10% от преболедувалите могат да имат симптоми над 12 седмици. По-продължително проследяване е особено важно при пациенти, прекарали тежка форма на заболяването. Наблюдават се за възможни хронични белодробни, сърдечни или неврологични увреждания. Затова при всеки пациент с продължаващи повече от 6 седмици оплаквания е необходимо проследяване, преценка на обективното му състояние, извършване на съответните лабораторни и образни изследвания в зависимост от оплакванията му.

- Има ли нужда за профилактика и като допълващо лечение да се подкрепя неспецифичният имунитет?

- Най-добрата профилактика на инфекциозните заболявания е специфичната профилактика – ваксините, когато те са налични. Относно имуностимулаторите - видя се, че при тази инфекция прекаленото активиране на имунната система не е добър подход, защото може да провокира т.нар. цитокинова буря, която води до тежко и критично протичане на заболяването. За редица витамини и хранителни добавки има противоречиви данни, но все пак има позитивни резултати за приложението на витамин D, витамин С, мелатонин и кверцетин. Разбира се, важно е правилното дозиране.

- Вие боледувахте ли?

- До момента не съм проявявала симптоми на заболяването. Предпазвала съм се, като съм използвала лични предпазни средства и дезинфектанти. Аз съм свикнала с тези мерки поради дългогодишната ми работа като инфекционист в инфекциозна среда. А преди два дни, когато ми беше предоставена тази възможност, се ваксинирах.

- Може ли да се окаже, че вирусът ще остане завинаги?

- Въпреки надеждите ни, че тази коронавирусна пандемия ще наподобява предишните две и ще се самоограничи, това не се случи, напротив доби сериозни размери.

Смятам, че ще продължим да “съжителстваме” с тази инфекция, но заболелите като бройка няма да са в тези мащаби. С оглед по-масовото приложение на ваксините, дори и да има инфектирани след ваксинирането, заболяването ще протича доста по-леко.

- Какво мислите за стадния имунитет?

- Понятието придоби популярност, въпреки че по-правилно е да се нарича колективен или популационен имунитет. Това е непряката защита от инфекциозно заболяване, която се случва, когато населението придобие имунитет или чрез ваксинация, или от предишна инфекция.

При инфекции, които могат да протекат тежко и със смъртни случаи, както е в случая с COVID, колективният имунитет трябва да се постигне чрез ваксинация, а не като се позволява на болестта да се разпространи сред населението.

Процентът на хората, които трябва да бъдат имунизирани, за да постигнат колективен имунитет, варира в зависимост от всяка инфекциозна болест. Например, за да се постигне колективен имунитет за морбили, е необходимо 95% от населението да бъде ваксинирано. Останалите 5% са защитени от факта, че морбили няма да се разпространи сред ваксинираните. За полиомиелита прагът е около 80%.

Не е известно още каква част от населението трябва да бъде ваксинирано, за да се постигне колективен имунитет за COVID. В тази насока предстоят мащабни проучвания.

Вероятно процентът ще варира в зависимост от населението, което е обхванато от ваксините, от вида на ваксините, от социални и други фактори. Но е безспорно, че постигането на колективен имунитет с безопасни и ефективни ваксини прави инфекциозните болести по-редки и спасява животи.