Вече 30 години решаваме социалните проблеми, като удряме с тежкия чук и тоягата по пазарната логика, по икономическата логика

Това мнение изрази пред БНР Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика. Според него мораториумът върху цените на тока, водата и парното удря по авторитета на КЕВР като независим регулатор.

"Има психоза за цените на тока и парното, а никой не се вълнува от хората, които се отопляват с други енергийни източници", заяви Богданов в предаването „Преди всички“. По думите му има рефлекс от по-ранните години на прехода и фиксация единствено върху цените на тока и парното.

„Има някаква полумистична ситуация винаги, когато се заговори за цените. Това се усилва и от медиен шум, от някакъв създаден драматизъм“, коментира Богданов.

Той вижда проблема в отказа да имаме ефективна система за подпомагане на енергийно бедните, което блокира икономическата логика при определянето на цените на енергията.

Вместо да се пипат цените, модерният начин на управление предполага добра система за подпомагане на хората, които имат затруднения да заплащат отоплението си – например чрез по-широка и добре структурирана програма за енергийни помощи за компенсация на поскъпналата енергия, подчерта икономистът.

Тръгваме към ситуация, в която за всеки сектор, за всяка стока ще има подобен дебат, посочи Богданов относно варианта да се търси решение през намаляването на ДДС. Той определи това като „опасна стъпка“.

Напълно е възможно в рамките на съществуващото законодателство, а не със странен мораториум, да се използват резерви вътре в системата, поясни Лъчезар Богданов.

„Част от предприятията - тези, които произвеждат ток, имат рекордни печалби. Част от този ресурс - това са държавни компании, може да бъде използван за компенсация на бизнеса, включително на ЕРП, заради които беше искано това увеличение на цената.“

Сега цените са задържани с мораториума, а след това ще трябва да се повишат в по-голяма степен, заради натрупани загуби на дружествата.

Лъчезар Богданов акцентира върху това, че или през механизми вътре в енергийната система, или директно през бюджета – с фискална мярка за вид държавна помощ, трябва да стане вливане на ресурс в системата.

„Някакъв вид държавна помощ, която да компенсира тези пазарни промени и повишаването на разходи за енергия. Няма как правителството да избегне, да заобиколи тази нужда.“