В ефира на bitelevision.com Люба Кулезич коментира оставката на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров.

Пък Антон Тодоров подал оставка като депутат от някога омразната, а днес майка-кърмилница за него партия ГЕРБ. Ако прикованият Прометей можеше да пише писма, сигурно така горчиво и патетично щеше да звучи посланието му към гръмовержеца Зевс. „Аз дойдох, за да донеса на хората огън и надежда, но останах неразбран от обитателите на Олимп.“

Прометеят – разобличител на олигарси, командири и ченгета не желаел да се превръща в етикет на цензор. За него свободата била свещена. А свободата на словото още повече. Нямало било демокрация без свободни медии. Затова той хвърля оставка като народен представител. Видимо огорчен, все пак оставал прикован към партия ГЕРБ и нейните политики. Да, извинявал се на журналиста от Нова Виктор Николаев. Но бил разбран превратно, че го е заплашвал в ефир.
Човек се чуди дали цялата тази сърцераздирателна риторика извира от сърцето на титана факлоносец. Или по-приляга на сръчен огнегълтач от цирка, в какъвто отдавна се е превърнал този парламент.

Подозирам, че оставката на Антон Тодоров е трик, от който и ъгъл да я видим. След затрогващия спектакъл с подадената, но неприета оставка на Делян Добрев стана ясно, че нашата Конституция не позволява на народен представител да напусне сам Народното събрание. Напускането трябва да бъде гласувано в пленарна зала.

Нищо чудно, ако след каръка с Нова телевизия групата на ГЕРБ покаже съчувствие към душевното състояние на несъстоялия се шеф на комисията по досиетата. Тогава оставката ще бъде отхвърлена. А мумията, както сам себе си нарече Антон Тодоров, ще се завърне, готова повече от всякога за отмъщение и за поръчкови изпълнения. Тя ще се нахвърля срещу всеки, посегнал да наруши спокойствието на управляващите без да се налага на шефа на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов дори да помръдне веждата си. Но тази хипотеза все по-малко има шанс.

Шайката в парламента, така злостно описана от Антон Тодоров преди години, се видя в чудо от натягането му да бъде приет в нейните редици, въоръжен с нейните тактики в компроматните войни. За да не се доомаскари, шайката ще пусне своя провален наемник да си ходи. С това ще постигне един друг ефект, който напълно я устройва.

Виктор Николаев и подобните нему голобради симпатяги по екраните ще бъдат канонизирани за светци в битката за медийна независимост, нищо че тя отдавна е пропиляна из офшорки и подставени лица. Истината е, че Виктор се държа като поплювко в сценката с Антон Тодоров, заклеймен, че уж го бил заплашил. Водещият на Нова допусна без възражения да бъде унизен в ефир от един нарцис, опиянен набързо от миризмата на властта. Но дежурните влъхви на конюнктурно подменената свобода на словото се втурнаха да го обгрижват майчински. С което провъзгласиха за пореден път беззъбите имитации на журналистическа непримиримост за пример, удобен за началниците във и извън медиите. Особено тези, които дърпат конците и насочват тлъсти парични потоци към тях.

Оставката на Антон Тодоров ще превърне в жертва на репресия и свалената от екран Ани Цолова. Но тя упорито мълчи за репресията, скрита зад солидната си заплата и зад илюзията, че ще се посвети на ново предаване.

Най-живописният резултат от уж доброволното оттегляне на злоезичния политолог от редиците на ГЕРБ е, че Нова телевизия ще бъде въздигната в рупор на свободното слово, макар кадровите кадрили в нея да доказват, че тя е под контрола на спонсори, явно свързани с модела КОЙ чрез наплива от реклами на неговите фирми. А неявните връзки все по-видимо се проектират в интересите на управляващите и лично на лидера на ГЕРБ.

Ако не беше така, приятели мои, оставката на Антон Тодоров щеше да бъде поискана моментално след като той заплаши в коридорите на парламента Сашо Диков, а индиректно и мен. За да не бъда голословна, напомням ви какво значи истинска заплаха от властимащ към журналист.

Но преди две седмици никой не реагира. Сами си отговорете защо. Без дори да е нужно да гледате героите на официозните борци за медийна свобода…