Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор отговаря на въпроси по Трудово право в рубриката за правни консултации на вестник Труд.

Въпрос: "Често ми се налага да извършвам работа извън територията на предприятието и когато попитам за командировъчни пари, от фирмата ми отговарят, че разстоянието не е достатъчно далеч, че да ми се заплащат допълнително и пари за командировъчни. Може ли да ми кажете какво трябва да бъде разстоянието, че да получавам такива пари?", пита С. Пефева от Петрич.

Отговор: Ако работникът или служителят изпълнява служебните си задължения извън населеното място, в което е определено мястото му на работата, следва да му бъдат изплащани командировъчни пари.

Изпълнението на служебни задачи извън границите на населеното място, което е определено като място на постоянната работа на работниците и служителите, е командироване по смисъла на Кодекса на труда и Наредбата за командировките в страната (НКС).

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа на работника или служителя. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата, съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ. С чл. 215, ал. 1 от КТ е регламентирано, че при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Работниците и служителите не се считат командировани, когато извършват постоянната си работа през време на пътуването или изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение (чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от НКС). Съгласно разпоредбата на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията „Територия на населено място” е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. При положение, че работниците и служителите не изпълняват дейност, която е описана в чл. 6 от НКС и не е определено мястото на работа на лицето в трудовия договор или в допълнително споразумение към него, то следва да се приеме, че за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор.