Пожарът на сметището в Русе, възникнал незабелязано вероятно в сутрешните часове в събота, на 3 ноември, доведе града до ръба на екологична катастрофа.

Силният източен вятър отведе пушеците от бедствието до прозорците на жителите в кварталите. Острата, задушлива миризма и появилата се отровна мъгла изправиха на нокти гражданите и сред тях се отприщи основателно недоволство. Защото последиците от огнената стихия на сметището дойдоха като преливане на чашата и се примесиха с ежедневните обгазявания на града от различните промишлени производства, пише Фронтално.

Няма категорична яснота дали отделените във въздуха на Русе емисии, вследствие на пожара, са вредни и опасни за здравето на хората. Такъв анализ от страна на компетентния орган РИОСВ - Русе е невъзможен, тъй като те следят качеството на въздуха единствено в две стационарни станции и то само по определени показатели. По отношение на следените показатели няма превишаване на нормите, казват от русенската екоинспекция.

Но гражданите са на друго мнение, тъй като вярват повече на обонянието си и настоятелно искат решение на проблема с мръсния въздух в града. РИОСВ и останалите институции обаче не са в състояние да дадат това решение и тук казусът влиза във водовъртежа на параграф 22, от който изход на този етап не се вижда. А институционалната немощ създава благоприятна среда, в която фирмите-замърсители на въздуха получават свободата да безчинстват безнаказано над белите дробове на русенци.

Бързата реакция на един случаен гражданин

Сигналът за пожара е подаден от случаен гражданин, който минавал наблизо до сметището и забелязал пушека към 12:30 ч. на обед в съботния ден. Гражданинът проявил своята лична отговорност и докладвал за наблюденията си на дежурния в КПП-то на портала на сметището. Оттам насетне, вече аварийните служби са задействани и засега няколко денонощия продължава неравната им битка с огнената стихия и с последствията от нея.

Описанието на този случай повдига сериозни въпроси как е допуснат такъв пожар и защо случайно преминаващ гражданин, а не служителя на регионалното депо за отпадъци, е забелязал пръв пушека, предвещаващ сериозните проблеми с последвалия голям пожар. Има ли пропуски в обществената поръчка на Община Русе за сметището по отношение на охраната и противопожарната безопасност, е също един от въпросите, които възникват. И още – каква е отговорността за този инцидент на оператора на депото – фирмата „Берус“ ООД?

Когато политиката и бизнеса се срещнат върху купчините с боклук

„Берус“ ООД е правоприемник на бившия Технологичен комбинат по механизация, техническо обслужване и борба с ерозията. Мажоритарен собственик на дружеството е друга фирма – „Берус 97“ АД, в чийто съвет на директорите са Венко Великов, Донка Великова и Преслава Мирославова Славчева. Венко Великов е управител на „Берус“ ООД, а негов заместник е Мирослав Славчев. Фирмата е близка до властта и се радва на 9 спечелени обществени поръчки на Община Русе както при управлението на Божидар Йотов и БСП, така и след 2011 г. при кмета Пламен Стоилов и ГЕРБ. Тяхната обща стойност за периода 2008-2017 г. е 14 705 912 лв, а предметът на поръчките е свързан с експлоатацията на сметището и със зимното поддържане на пътищата.

Мирослав Славчев – като политик /вляво/ и бизнесмен /вдясно/

Интересна е политическата връзка на „Берус“ ООД с партия „Атака“. Заместник-управителят на дружеството Мирослав Славчев е областен координатор на партията на Волен Сидеров и беше неин кандидат за кмет, а в момента кара пореден мандат като общински съветник в Русе. Именно Славчев шества по медиите тези дни във връзка с пожара, където бе анонсиран като представител на фирмата-оператор на сметището. Едва ли някой ще се изненада, че предвид посочените политико-икономически обвързаности, партия „Атака“ в Русе е част от мълчаливото мнозинство в Общинския съвет, крепящо управлението на кмета Пламен Стоилов и ГЕРБ.

В момента „Берус“ ООД изпълнява обществена поръчка за стопанисване и експлоатация на регионалното депо за неопасни, инертни и опасни отпадъци за общините Русе, Ветово, Иваново, Сливо поле и Тутракан, каквото е официалното наименование на сметището край Хиподрума. Стойността на поръчката е 2 250 000 лв, а срокът на договора, подписан през декември 2016 г., е за три години.

В процедурата за тази обществена поръчка преди две години участва и фирма „Мит и Ко“ ЕООД от Пловдив, която има опит в сметосъбиране, сметоизвозване и експлоатация на депа за отпадъци, както и в  обезвреждането на опасни отпадъци. Комисията по избор за изпълнител обаче я отстрани от процедурата заради несъответствия в техническата документация и допусна само „Берус“ ООД до това състезание с един участник.

Има ли пропуски в охраната на сметището?

Всеки специалист по пожарна безопасност ще ви каже, че най-успешната борба с пожарите е превенцията. Особено, когато става дума за пожароопасен обект с висок риск, какъвто е едно голямо сметище. В техническата спецификация по изпълнението на обществената поръчка Община Русе е поставила изискването фирмата-изпълнител да осъществява денонощно физическо наблюдение и пропусквателен режим на обекта. Липсват обаче изрични условия за редовно (почасово) патрулиране на депото от страна на охраната и наблюдение на клетките с цел предотвратяване на възникването на пожари и други аварии.

Изискванията към охраната и охранителната дейност според техническата спецификация, изготвена от Община Русе за обществената поръчка за депото за отпадъци.

Нещо повече, по договор Община Русе сама е поставила изискване фирмата-изпълнител да наеме на щат минимум трима души охранители. Как тези трима души в ротация на смени биха осъществявали денонощното наблюдение на сметището и колко са ефективни, се видя в събота, когато благодарение на случаен минувач, а не на намиращия се на смяна дежурен, бе подаден сигналът за започващия пожар.

Щатното разписание за минималния брой служители на депото за отпадъци, според техническата спецификация, изготвена от Община Русе за обществената поръчка.

Редно е Община Русе да обмисли и да постави завишени изисквания по отношение на охраната на сметището заради високия риск, който евентуални аварии, свързани с експлоатацията му, носят за жителите на града, въздуха, почвите и водите. Нужни са повече охранители, които да не стоят само в КПП-то, а да патрулират активно депото и да следят за пожари и други опасности. Изграждането на активна система за видеонаблюдение на клетките на депото също би довело до намаляване на риска от случването на големи аварии, а също и би спомогнало за разследването на подобни инциденти, особено, когато се касае за умишлен палеж.

Запръстяването /посипване на огнищата на пожара с почвена маса и инертни материали/ е най-сигурният метод за справяне с огнената стихия при подобни инциденти. Стопкадър: TVN.bg

Повече вода за пожарната

Друг проблем, който лъсна в дните на пожара, бе липсата на вода за колите на огнеборците. Самите пожарникари признават, че сметището разполага с един-единствен хидрант, който е крайно недостатъчен, за да зарежда пожарните им по време на такъв голям пожар. Разрастването на огнената стихия в събота и неделя се дължи и на факта, че пожарните коли прекарваха повече време да зареждат на вода на хидранта, отколкото да гасят огъня. Това доведе до увеличение на огнищата на повърхността и затрудни работата на машините, които трябваше да запръстяват терена.

Община Русе, която, в крайна сметка, е собственик на депото, би следвало да отдели средства и да изгради мрежа от пожарни хидранти в различни точки на сметището, за да улесни работата на пожарникарите, когато им се налага те да се справят с подобни големи пожари.

Огнеборец отваря единствения хидрант в района на сметището, за да зареди пожарната си кола. Стопкадър: TVN.bg

Палеж или случайност?

В първите часове на огнената стихия бе лансирана версията за умишлен палеж или човешка грешка. Това мнение изказаха опитен специалист по бедствия и аварии, какъвто е директорът на дирекция „Обществен ред и сигурност“ в Общината – Спасимир Димитров, както и представителят на фирмата-оператор на депото Мирослав Славчев. Притесненията им бяха, че първоначално са видели само четири огнища на разстояние 100 метра едно от друго.

По-късно от пожарната посочиха, че по-скоро става дума за случаен инцидент, тъй като пожарът върви на дълбочина и има връзка с наличието на метан, отделящ се при гниенето на боклуците в долните пластове. Истинските причини за този инцидент тепърва предстои да бъдат установени. Дали умишлен или не, пожарът доведе до много неприятности както за огнеборците и хората, които работиха на терен в борбата със стихията, така и за жителите на града. Поуките трябва да бъдат извлечени и нередностите в охраната и противопожарната защита на сметището е редно да бъдат поставени на сериозен анализ от страна на специалистите.

Отговорността на „Берус“ ООД

Според комплексното разрешително, операторът на депото „Берус“ ООД е задължен да не допуска пожар на територията на обекта, казват от РИОСВ. В случая се касае за неправилна експлоатация на клетката, в която е възникнал пожарът. От установената виновност и пропуските в работата на фирмата ще й бъдат наложени санкции – те са в размер от 10 000 до 500 000 лв.

Предвид очевидната близост на „Берус“ ООД до властта, както и факта, че тя е своеобразен любимец на последните две различни общински управления, се пораждат съмнения доколко институциите са осъществявали съвестно необходимия текущ контрол върху дейността й на сметището. И дали сега ще бъдат достатъчно обективни по отношение на вината на „Берус“ ООД за допускането на пожара и ще й наложат справедлива санкция. Тук институциите имат тежката задача да разсеят тези съмнения и да ни убедят в обратното.

30 години по-късно русенските ученици отново са принудени да ходят с маски заради мръсния въздух в града.