Колко километра магистрали са построени през последните години в България?

Този въпрос стана актуален, след като лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов няколко пъти спомена различни числа по време на предизборните си обиколки из страната. Неговите думи бяха свързани с дължината на магистралите, построени докато той и партията му ГЕРБ са управлявали, пише Елица Симеонова в Свободна Европа. 

Борисов първо каза, че построените за тези години магистрали са „половин милиард километра“, а после се поправи и каза, че по време на управлението на ГЕРБ са изградени 550 километра магистрали. Макар второто число да е много по-близо до реалността, и то се разминава с нея.

Това става ясно от данните на Националния статистически институт (НСИ). Те показват, че от началото на 2009 г., няколко месеца преди началото на първото управление на ГЕРБ, до края на 2020 г. дължината на магистралите в България се е увеличила с точно 388 км.

Свободна Европа поиска справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ за изградените през последното десетилетие нови километри магистрали. Получените отговори потвърждават публичните данни в НСИ.

В справката се посочва, че от 2009 до 2020 г. АПИ е платила 1,65 млрд. лева за завършено ново строителство на магистрали. Това включва националното и европейското финансиране, но в него не влизат средствата, дадени под формата на аванси за строителство, което не е завършило.

Тези данни обаче са само върхът на айсберга. През последните седмици служебното правителство съобщи за редица нередности при договорите за строителство на пътища и магистрали. Сред най-често споменаваните нарушения са възлагане на дейности от държавни дружества на частни фирми без конкурс и раздаване на средства в аванс, без дори да има разрешителни за строеж.

Половин млрд. км магистрали

По време на предизборна обиколка на 27 юни лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов каза, че по време на управлението на неговата партия са построени „над половин милиард километра магистрала“.

„Кой е направил повече, БСП? Слави Трифонов? 250 пречиствателни станции, над половин милиард километра магистрала. Само за 10 години“, каза Борисов по време на излъчване на живо във Фейсбук.

Три дни по-късно, на 30 юни, бившият премиер се поправи за изградените по време на управлението му километри магистрали. „Над 550 км са“, каза той в отговор на въпрос на Дани Йорданов, част от екипа на „Господари на уеба“ и водещ на студиа на „Демократична България“.

Макар това число да е значително по-близо до реалността, то отново не е точно, а разминаването е от порядъка на 150 км.

Всъщност са под 400 км.

Официалните данни в Националния статистически институт обаче опровергават думите на Бойко Борисов. Според тях към 31 декември 2008 г. (месеци преди ГЕРБ да дойде на власт) дължината на автомагистралите в България е била 418 км, а към края на миналата година – 806 км.

Тоест от момента преди ГЕРБ да дойде на власт до последните месеци от управлението на третото правителство на Борисов дължината на автомагистралите в България се е увеличила с точно 388 км. Строителството на някои от тези трасета е започнало по-рано и е било завършено в този период и те са влезли в експлоатация.

Според справка, предоставена от Агенция „Пътна инфраструктура“, в периода между 2009 и 2020 г. държавата е приела за завършени и издала документи за малко над 440 км магистрали. Разминаването между това число и дължината на новите трасета според данните от НСИ идва оттам, че част от тези 440 км са влезли в употреба по-рано и само са получили документи в периода между 2009 и 2020 г.

За този период са платени приблизително 1,65 млрд. лева за нови построени магистрали, сочи справката на АПИ.

Всъщност парите са повече

В тях обаче не влизат направените по-рано плащания за построените в същия период отсечки. Не се включва например и 17-километровата отсечка между Драгоман и Сливница на магистрала „Европа“, която е пусната за движение миналата година, но няма Акт 16, уточниха от пътната агенция след допълнителен въпрос на Свободна Европа. Стойността на договора за тази отсечка е 117,3 млн. лв.

„Строителството на пътища е процес, който продължава повече от една календарна година. Отделни участъци от даден обект са въведени в експлоатация преди останалите, но за тях няма отделна сума, тъй като количествено-стойностните сметки за обектите са по видове работа, а не по участъци“, посочиха от АПИ.

В справката на АПИ не влизат и средствата, които са раздадени авансово за строителство на отсечки от пътища, които още не са готови или дори не са започнали.

Изграждането на нови отсечки от магистрали не е единствената дейност, за която държавата е харчила милиони през последните десет години. От началото на 2009 до края на 2020 г. са извършени ремонти на общо 115 км магистрали, сочи справката на АПИ. За тях са платени близо 538 млн. лева.

Поръчки без конкурси и милиони аванси

За съществуването на такава практика за извършване на авансови плащания в размер на милиони съобщи преди седмици служебното правителство. В съответствие с един от договорите за автомагистрала „Хемус“ например една фирма е взела 84 млн. лева, за да работи по участък, за който все още няма разрешителни, а неустойката, която би платила, ако не свърши работата, е 100 хил. лева.

Освен това тази и други частни фирми са избрани за подизпълнители без конкурс.

Това е станало възможно заради т.нар. вътрешна процедура (in house), която означава възлагане на проекти от държавата без конкурс или обществена поръчка. В случая изграждането на тази отсечка е възложено на държавната фирма „Автомагистрали“, а тя от своя страна е сключила договори с частни компании за „доставка на материали“. Голяма част от средствата са били дадени авансово, каза преди дни министърката на регионалното развитие Виолета Комитова.