В частта за енергетика на Националния план за възстановяване и устойчивост има ангажименти, притеснителни за енергийната сигурност

Според КНСБ в енергийната част на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) има редица ангажименти, които будят притеснения за енергийната сигурност на страната и не могат реално да допринесат за възстановяване и устойчивост в сектора.

Това пише в становище относно нови предложения на синдиката в НПВУ в сектор "Енергетика", предава БТА. От Конфедерацията са на мнение, че в рамките на текущата ценова и ресурсна кризи, които няма изгледи да бъдат преодолени скоро, е недопустимо да се спират надеждни енергийни мощности на собствени въглища.

КНСБ настоява да се преразгледа ангажиментът за осигуряване на 40 процента намаление на годишните емисии на въглеродния диоксид (СО2) от сектор "Електроенергетика" до 2026 година спрямо 2019 година, защото това ще ни обвърже с условия за дълбока промяна в комплекса "Марица изток" още в следващите 3 години.

От КНСБ считат още, че предвидената реформа за подобряване на корпоративното управление на държавните компании в енергийния сектор, при което те да бъдат отделени от Българския енергиен холдинг (БЕХ), ще породи тежки административни и финансови проблеми, които ще рефлектират върху производствените и инвестиционни програми на ключови енергийни предприятия, в които работят хиляди хора.

Според синдиката премахване на ролята на Националната електрическа компания (НЕК) като обществен доставчик и премахване на квотите за регулирания пазар през 2022 година ще имат значителни последици върху цените за крайните потребители. "Недопустимо е в настоящото състояние на ценова криза да се планира либерализация на пазара на дребно, която включва първи етап още през следващата 2023 година и ще продължи през 2025 г.", пише в становището.

КНСБ счита, че отпадането на т.нар. кръстосано субсидиране за дружествата в рамките на БЕХ, комбинирано с либерализацията на пазара през 2023 и 2025 г., ще доведе до изравняване на цените за бита с тези на свободния пазар, което ще бъде непосилно за по-голяма част от домакинствата.

Заложеният проект за национална инфраструктура от съоръжения за съхранение на електрическа енергия с общ заряден енергиен капацитет от 6000 мегаватчаса не намери подкрепата на професионалните среди и не е включен като опция в нито един стратегически анализ за развитие на електроенергийния сектор у нас, които ние обсъждахме в последните три месеца. КНСБ счита за целесъобразно да се ограничи обхватът на проекта за "батерийните масиви", който в настоящия си вид ще натовари финансово Електроенергийния системен оператор (ЕСО), ще се реализира много по-рано, спрямо ВЕИ централите, които би трябвало да обслужва, и ще създаде предпоставка за конкуренция с ПАВЕЦ на НЕК.

Териториалните планове за справедлив преход са споменати бегло в плана и са прехвърлени към нова Комисия по енергиен преход и Консултативен съвет за Европейската зелена сделка, допълват още от КНСБ. За осъществяване на действително справедлив преход във въглищните региони, синдикатът предложи да се извърши картографиране на уменията на работещите в засегнатите предприятия, както и създаване на държавно предприятие "Конверсия на въглищни региони".

КНСБ счита, че в най-кратки срокове трябва да бъде приета Национална енергийна стратегия за 2030 г. с хоризонт до 2050 г., която да гарантира запазването на енергийната сигурност на страната, справедлив енергиен преход и справяне със социалните и икономическите предизвикателства в сектора. От Синдиката ще настояват за предприемане на стъпки към промяна на модела в сектор Енергетика само след задълбочено обсъждане със социалните партньори.