Недостигът на вода се задълбочава в Северна и Източна България

Тази година е на път да стане третата поредна суха и гореща година за България. Според данни, публикувани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, страната преживява най-дългия период на засушаване, продължил повече от три месеца. В резултат на това, водните ресурси в Северна България са намалели с цели 87% в сравнение с миналата година, което поставя сериозни предизвикателства пред населението и икономиката.

Кризата с водата: Последици и предизвикателства

Недостигът на питейна вода е сериозен проблем, който тревожи както властите, така и гражданите. Четири ключови министерства проведоха работна среща, на която обсъдиха проблемите с безводието в страната. Специалисти от различни институции се съгласиха, че ситуацията е тревожна, особено в Северна и Източна България, където рискът от засушаване е най-висок. В тези региони водните количества в реките са на най-ниски нива, а валежите са оскъдни.

Климатологът от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) доцент Лилия Бочева потвърждава, че проблемите със засушаването не са новост за страната. „На територията на страната все пак има райони, където всяка година в последно време наблюдаваме подобни тенденции. Примерно Източна България и по-скоро югоизточните райони, тази година може и за Север да се отнася, но като цяло източна България през тези месеци – наблюдаваме тенденция за намаляване на валежите“, сподели тя.

Климатичните промени и бъдещето на водните ресурси

През последните години България е свидетел на климатични аномалии. Най-сухата година от началото на новия век е била 2000-та, докато 2014-а е отбелязана като най-влажната. Според доц. Бочева, метеоролозите отчитат постоянна тенденция на затопляне през последните четири десетилетия, но това не означава, че всяка следваща година е по-топла от предишната. „Тенденцията се запазва към затопляне, но не по този начин – всяка следваща по-топла и още по-топла“, обяснява тя.

Този тренд на затопляне води и до усложнения в градските зони. Причината за увеличените жеги в градовете не е само в по-високите температури, а и в бетонирането на урбанизираните райони. Градските зони, особено в централните части, са станали значително по-топли поради намаляването на зелените площи и замяната им с нови сгради и инфраструктура. Това променя микроклимата на градовете, като допринася за повишаването на температурите и създава допълнителен натиск върху вече оскъдните водни ресурси.

Какви мерки ще бъдат предприети?

Министерствата на регионалното развитие, околната среда и водите, земеделието и икономиката ще трябва да предприемат спешни действия за справяне със сушата и безводието. Предвиждат се различни мерки, които ще бъдат обявени през следващите месеци, но остава въпросът дали ще бъдат достатъчно ефективни.

Също така, важно е да се следи развитието на зимния сезон, който ще покаже дали 2024 година ще се превърне в поредната „суха година“. Според климатолозите, наблюдението на метеорологичните условия през следващите месеци ще бъде ключово за прогнозирането на водните ресурси в страната през следващата година.