Тази година се сблъскваме с друго понятие, което все пак е безспорно свързано с климатичната криза, а именно валежите, които наводняват огромно количество обработваема земя

Миналата година думата, с която можеше да се опише по-голямата част от скока на цените на храните, беше "климатична инфлация", тъй като сушата и високите температури се отразиха на добивите на култури по целия свят - от зехтина в Испания до зелето в Южна Корея.

Тази година се сблъскваме с друго понятие, което все пак е безспорно свързано с климатичната криза, а именно валежите. Ако топлинната инфлация се отнася до повишаването на цените в резултат на прекомерно високите температури, то сегашната ситуация е породена от екстремните валежи, отбелязва Лара Уилямс в Bloomberg.

Публикуваният в понеделник доклад на службата на Европейския съюз за мониторинг на климата Copernicus и на Световната метеорологична организация (WMO) показва, че макар в Европа да е имало най-голям брой дни с екстремни горещини, на много места това е бил и един от най-влажните периоди в историята. На континента са паднали 7% повече валежи от средната стойност за периода 1991-2020 г., като 1,6 млн. души са били засегнати от наводнения.

Не е нужно да си специалист по градинарство, за да разбереш, че преовлажнените полета не са благоприятни за продуктивна реколта или обилно засаждане на семена.

Картофите са в челните редици на инфлацията породена от валежи. При само едно засаждане и една реколта годишно условията трябва да са подходящи. Миналата есен обаче лошите метеорологични условия принудиха събирането на реколтата в Европа да спре само след три седмици, тъй като заради преовлажнената почва фермерите не можеха да извадят реколтата от земята. Според изчисленията на платформата за пазарен обмен по веригата за доставки на картофи в Северозападна Европа 650 000 тона не са стигнали до пазара, като много от тях са били подложени на гниене в анаеробни условия, и предупреждава за 20-процентно намаление на наличните семена през 2024 г.

Това, което земеделските стопани са успели да извлекат, е било с влошено качество, което означава, че не може да се съхранява толкова дълго. Продавачите побързаха да преместят ограничените запаси и сега цените се покачват, тъй като опаковчиците и преработвателите се конкурират за тях. Недостигът на картофи на континента изглежда като реален риск, проблем за една от основните ни храни. Европейците консумират едно от най-големите количества картофи на глава от населението от всички региони в света - средно около 90 кг годишно. В същото време засаждането на новата реколта може да се забави благодарение на прекалено влажната почва и дъждовете, което означава, че инфлацията може да се запази през цялата година.

Цените на английските бели картофи са се повишили с 81% на годишна база, което е исторически връх според Mintec Ltd. Пазарните участници очакват по-нататъшно увеличение на цените преди появата на новата реколта през 2024 г. В Европа Нидерландия и Белгия - два ключови региона, в които се отглеждат картофи за преработка за пържени картофи - бяха най-силно засегнати, като цените на нидерландските картофи за преработка достигнаха най-високото си ниво, регистрирано през април, на стойност 370 евро за метричен тон.

Цената на картофите расте заради наводнени земеделски площи

Засегнати са и зърнените култури. След лошия зимен сеитбен сезон земеделските производители се борят да влязат в полетата си за пролетна сеитба. Проучване на AHDB показва, че засетите площи с пшеница, маслодайна рапица и зимен ечемик в Обединеното кралство са намалели значително, което повишава местните цени и прави страната по-зависима от вноса. Сеитбата на пшеница във Франция също е значително забавена.

Множеството валежи намаляват реколтите/Хиляди акри земеделска земя остават наводнени, което намалява реколтите

Влажното време засяга не само зеленчуците и зърнените култури. Животновъдите са свидетели на висока смъртност при агнетата, а млекодайните крави в засегнатите райони не могат да бъдат изведени на трева, което намалява добива на мляко и увеличава производствените разходи.

Производството на храни винаги е било във властта на природните стихии. Но благодарение на глобалната ни хранителна мрежа сме в много по-добра позиция за справяне с климатичните условия. Можем да се считаме за благословени, че не сме лондончани от 1258 г., където една трета от жителите са загинали от глад. Огромно изригване на вулкан в Индонезия доведе до понижаване на глобалните температури, което доведе до загуба на реколта на хиляди километри.

Но докато това е било странно еднократно събитие, сегашните ни проблеми са причинени от нашите емисии на изкопаеми горива, които водят до широко разпространени екстремни метеорологични условия. Хари Кембъл, анализатор на стоковия пазар в Mintec, ми каза, че с натрупването на последователни години на лошо време е все по-трудно да се възстановиш от лош сезон, докато на някои места фермерите се сблъскват със суша и наводнения.

Изправен пред голям риск и несигурност, Кембъл ми каза, че купувачите на суровини сключват повече договори - договарят цена и количество преди прибирането на реколтата - за да намалят излагането си на нестабилни колебания на цените, както и да увеличат броя на производителите или държавите, от които се снабдяват.

Може би си спомняте празните рафтове и дажбите на домати, чушки и краставици в началото на 2023 г., след като Испания и Мароко - основните източници на продукти за Обединеното кралство през зимните месеци - бяха засегнати от неблагоприятни климатични условия. Веригите за доставки ще трябва да бъдат по-гъвкави и в крайна сметка по-сложни, за да се гарантира сигурността на доставките на храни в момент, когато един доставчик може да бъде изправен пред наводнения, а друг - пред сериозна суша.

Междувременно земеделските стопани остават с късата клечка, борейки се с лошото време, за да се опитат да изпълнят договорите си - някои от които няма да бъдат изпълнени - докато се сблъскват с други нарастващи разходи и натиск.

За да се намалят емисиите, в селското стопанство трябва да се извършат промени - хранителните системи са отговорни за около 26% от емисиите на парникови газове - но очевидно е необходима по-голяма подкрепа, тъй като производството на храни ще става все по-рисковано, скъпо и напрегнато.

Тъй като инфлацията, породена от валежите, повишава цените на картофите.

*Лара Уилямс е колумнист на Bloomberg, който се занимава с проблемите на изменението на климата.