София генерира 26% от доходите в страната, а заедно с още четири области – Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, формира над 51% от общия им дял.

Това показва анализ на доходите и бедността в България на Института за пазарна икономика, от ИПИ обаче уточняват, че използваните данни са от 2014 г. Според статистиката от генерирани годишни доходи за около 35 млрд. лв., девет от тях са с източник столицата. Пловдив генерира 3 млрд. лв, Варна – с 400 млн. лв. по-малко.Произведените в Бургас и Стара Загора доходи са почти равни – 1,7 и 1,6 млрд. лв. Благоевград, Плевен, Велико Търново, Русе, Хасково, Пазарджик и София-област, държат 21,85% от общите доходи, а останалите 16 области си поделят около 27% от тях.

Обособяването на икономическите центрове в страната е изключително ценно за разбирането на регионалните различия и бедността по региони. В случая под икономически центрове разбираме областите, които генерират голяма част от доходите в обществото. В страната се генерират доходи за близо 35 млрд. лв. през 2014 г., а регионалната разбивка показва тежестта на всяка област. От графиката е видна огромната тежест на столицата София, където се генерират над 9 млрд. лв. доходи. Следват други два големи центъра – областите Пловдив и Варна - със съответно 3 млрд. лв. и 2,4 млрд. лева. На следващо място са областите Бургас и Стара Загора със съответно 1,7 и 1,6 млрд. лева.

Това са, условно казано, икономическите центрове по тежест на доходите, обособени в три групи. Като второстепенни центрове може да обособим други 7 области, които генерират между 900 млн. лв. и 1,3 млн. лв. доходи на област. Всички останали 16 области остават назад.

Изследванията на кривата на доходите и регионалните различия показват основните фактори за попадане в риск от бедност - образованието, икономическата активност и населеното място.

Направеният тук регионален преглед показва, че постепенното утвърждаване на икономическите центрове в страната може до голяма степен да обясни регионалните проявления на бедността. Обособяването на пет основни икономически центъра предопределя областните данни за доходите - отдалечеността от въпросните центрове води до чувствително по-ниски нива на доходите.

Липсата на големи икономически центрове на север (с изключение на Варна) обяснява по-ниската икономическа активност в Северозападния и Северния централен район. Именно в тези райони е най-осезаем ефектът на социалните трансфери - пенсии и социални плащания, които макар да свиват относителната бедност в рамките на района, не могат да компенсират липсата на трудови доходи и съответно изоставането спрямо по-развитите райони на страната.

Разбивката на районните пазари на труда показва някои интересни развития. Във всеки един район на практика се засилва ролята на икономическия център - традиционно за столицата София, Варна и Пловдив, а в последните години и утвърждаването на Бургас. Динамиката на пазара на труда в Северозападния и Северния централен район насочват вниманието към Плевен и Велико Търново, които постепенно се открояват и играят все по-голяма роля, макар и все още далеч от водещите икономически центрове в страната.

Изводите по отношение на публичните политики следва да са именно в посока на създаване на условия и стимули за утвърждаване на икономическите центрове, в т.ч. по-силни такива на север. Ключови за това са процесите по финансова децентрализация, които да целят обвързване на икономическата активност в регионите със състоянието на местните бюджети, както и съвместната работа на местните власти за открояването на инвестиционни дестинации, които излизат извън рамките на строгото административно-териториалното деление в страната.

Виж пълния текст на доклада тук: "Карта на доходите и бедността в България"