Регистър на сексуалните престъпници. Незабавно.

Тук не става дума за лов на вещици или за истерия. Става дума за превенция. Тя е ключът към противодействието на всеки вид престъпност. Това се казва в остра позиция на председателя на „Патриоти за София“ в СОС и член на националното ръководство на ВМРО – Българско национално движение Карлос Контрера, съобщиха от пресцентъра на партията.

Реакцията му е провокирана от зачестилите случаи на сексуални престъпления, често съпроводени и с убийство на жертвите. Само за последните месеци станаха обществено известни няколко брутални примера: изнасилването и убийството на Виктория в Русе, сексуалната гавра на един баща – учител със собствената му дъщеря, изнасилването и убийството на 7-годишната Кристин в Сотиря, последвано от нов опит за сексуално посегателство на малко момиченце, отново там, гаврата и изнасилването на 12-годишно момче от други малолетни момчета в Раковски, както и стотиците случаи на поругани възрастни жени в малките населени места и хилядите изнасилвания, останали неизвестни за обществото.

Докато за този проблем не се говори и се разчита основно на сега действащия Наказателен кодекс, а и на последвалата саморазправа с извършителите на такива деяния от другите затворници, ако въобще те стигнат до затворите, ще оставаме неми свидетели и реално ще бъдем косвени съучастници на тези жестокости. Ето защо Контрера е категоричен, че спешно трябва да бъде изготвен регистър на сексуалните престъпници. Само така може да бъдем спокойни, че тези хора не са аниматори на детските партита на децата ни, че не са техни учители или треньори.

Припомняме, че именно Патриотите в Народното събрание още преди три години повдигнаха и темата за отпадане на бързото следствие при тежки престъпления, което дава възможност на подобни изверги да намалят присъдите си с до 1/3, тогава обаче те не получиха подкрепа. Тези промени отново са вкарани в администрацията на НС. Нужно е обаче и нещо още по-кардинално. По тази причина Контрера предлага няколко основни стъпки.

Ето и пълния текст на позицията:

Един педофил от малък провинциален град решава да започне живота си отново в столицата - как би могъл да бъде профилактиран? Колко са сексуалните престъпници, необезпокоявано живеещи сред нас? Колко от тях са рецидивисти? Колко педофили се разхождат свободно по улиците? Имат ли те необезпокояван и неограничен достъп до нас, до децата ни? Какво правят в точно този момент? И, по дяволите, може ли педофил, осъден ефективно, да бъде треньор, учител, да притежава детски парти център?! Може. Практиката го доказва. Сексуалните насилници се разминават леко, а веднъж изтърпели присъдата си, излизат на свобода – ако въобще получат наказание лишаване от свобода и имат всички възможности да продължават необезпокоявано с гнусните си дела, в които затворът ги е „ошлайфал“. Обществена тайна е, че педофилите получават сурови, пропорционални на престъпленията си наказания, но от останалите лишени от свобода, не от Наказателния кодекс.

Сексуалните престъпления винаги са били неудобна и деликатна тема за обществото. А такива се случват много по-често отколкото предполагаме. Обикновено се разчуват тези, при които престъплението ескалира в тежка телесна повреда или убийство. Никой не знае точно колко жени са били жертва на сексуални посегателства и са го премълчали. Никой не знае и броя на децата жертви на сексуални посегателства, включително блудство и изнасилване. Причините за мъчителното мълчание са много – срам, чувство за вина, каквото неминуемо се появява у жертвите, колкото и парадоксално да звучи това, или заплаха от насилника. „Ако кажеш на някого, ще те убия“ – това е чувала всяка жертва на сексуално посегателство. Ескалацията до убийство винаги е плод не само на неконтролируема агресия, но и на опит за прикриване на престъплението. Мъртвата жертва не може да свидетелства. Това си е мислел всеки изнасилвач, миг преди да стане и убиец.

Липсата на централизирана система с информация за насилниците прави превенцията невъзможна, а рецидивът – почти неизбежен. Регистър на хората, осъдени за подобни престъпления, ще направи работата на правоохранителните органи много по-лесна и най-вече ефективна.

Педофилите обикновено повтарят. Това е част от психопатологията им. Нито районният инспектор, нито районното управление, нито дори СДВР знаят, че този човек е осъден за подобно престъпление. До момента, в който не посегне на някое момиченце или момченце, този човек е анонимен. Наблюдението му става невъзможно. Ако този човек е учителят на децата ни, треньорът или добрият собственик на сладкарницата или детския кът? Какво правим?

Очевидно е, че нашата наказателна система е безсилна и нискоефективна. Предпочитаме да се правим, че такъв проблем няма. Ако може и да не знаем, най-добре. Покрай няколкото медийни случая напоследък рязко се присещаме и действително тогава клокочи справедлив обществен гняв – защо такива изроди спокойно и незабелязано пребивават сред нас. Но всяко чудо е за три дни и в чужда къща, чуждо село, чуждо дете е пострадало, чужда дъщеря.

Тук не става дума за лов на вещици или за истерия. Става дума за превенция. Тя е ключът към противодействието на всеки вид престъпност.

Сексуалните престъпления винаги предизвикват тежки психологически и психически травми за жертвите, нерядко и физически. Насилниците обикновено повтарят, потретват и така отново и отново, докато не бъдат заловени. Евентуално. Някой ден, някъде. Обикновено твърде късно, тъй като насилието ескалира пропорционално на чувството им за безнаказаност. Дотогава безчинстват.

Ситуацията в България към момента

Наказателният кодекс обхваща не малка част от хипотезите за сексуални посегателства. Наказанията обикновено са леки. Съдебната практика потвърждава това. За изнасилване минималното наказание е 3 години. И при прилагането на уродливото правило за съкратено следствие се стапя до едва няколко месеца. Съдът щедро раздава и условни присъди, а не са изключения случаите, в които насилникът е обявен за невменяем.

Много рядко може да започне разследване. От гледна точка на доказване разследването на този вид престъпления, дефинирано като „разврат“, е затруднено. Причината най-често е липса на заявителски материал от жертвата – жалба или сигнал – или подаване на информация от случайни свидетели, или роднини на пострадалия.

МВР от години настоява да се завишат наказанията, като дори има внесени предложения в този смисъл до Министерство на правосъдието. Дошъл е моментът да поставим този въпрос и тези предложения да видят бял свят, в т.ч. цялата държавна машина да застане зад тях и Парламентът най-сетне да ги гласува. Нашата наказателна система вече е твърде либерална.

Решенията на проблема по света

Твърдите мерки са единствените ефективни срещу този вид престъпления – доказано е отдавна в целия свят, а в България на практика отсъстват. Химическата кастрация е наказание спрямо педофили, което се прилага широко в Европа – Германия, Франция, Белгия, Испания и скандинавските държави. Там е доброволна. Единствено в Полша е принудителна мярка. Хирургическа кастрация съществува в Тексас, САЩ.

Честният обществен разговор е наложителен. Сега. А не ситуационно след поредната новина за зверско сексуално посегателство.