За последните години силно се е променил обликът на Студентски град.

Сред панелните общежития лесно могат да се забележат нови сгради. Само за последните 4 години се появиха 7 нови жилищни кооперации, като някои достигат 12 етажа, пише 24 часа. Повечето от тях се строят като частни общежития. В тях има и апартаменти за продажба, и малки едностайни за отдаване под наем. “В момента в Студентски град има 5 сгради в строеж и моето виждане е, че по-нататъшно уплътняване ще става все по-трудно”, казва кметът на район “Студентски” Димитър Дилчев.

Заради нова сграда в началото на месеца беше закрита емблематичната за Студентски град Манджа стрийт. Павилионите за бързо среднощно хапване са разрушени, мястото е заградено и вече започва строеж. На мястото на дюнерджийниците ще се построи частно общежитие с  подземни гаражи.

“Това е решение на собствениците на терена. Явно е дошло времето тези стари нелицеприятни помещения да бъдат заменени с нещо друго”, казва Димитър Дилчев.

Заради новото строителство вече не е рядкост по улиците на Студентски град да се видят семейства с малки деца и майки с колички. Причината е, че много от завършилите студенти са свикнали с квартала и предпочитат да продължат да живеят в него, а в един момент стават семейни и децата им растат сред младите учещи. Кварталът разполага с множество денонощни заведения и магазини от всички големи вериги.

Има детска ясла и две детски градини, като към едната се изгражда пристройка и ще се разшири от тази есен. Все още няма училище, но от общината имат идея и набелязан парцел, на който да се построи.

“Във всеки блок виждам семейства с малки деца, но в Студентски град все още предимно се търсят имоти с цел инвестиция”, казва брокерът Петър Бонев. Той се занимава с продажби и отдаване под наем на апартаменти от 5 години и наблюдава силен интерес към наемите в квартала.

Цените на едностаен апартамент са между 500 и 600 лв. на месец, а подажбите на кв. м започват от 1200 евро и растат според локацията.  “Няма друг такъв квартал, в който да няма метро и да е толкова скъп. Младите хора търсят този район”, казва Петър Бонев и добавя, че единственият недостатък на новото строителство в Студентски град е, че е с ниско качество.

В следващите 10 г. кварталът ще става все по-семеен, но и все по-студентски. От общината се опитват да върнат предназначението му на място за учене. Пилотният проект за изграждане на миникампусите на територията на Студентски град е вече готов. Предстои да бъде финализиран и на техническа фаза до два месеца, а при първа финансова възможност ще започне изграждането на първия от 12-те кампуса. Средствата за него ще бъдат отпуснати от Министерството на образованието.

“За изграждането на тези кампуси работим от февруари 2008 г. Тогава започнахме да мислим как да се запази незастроена площта около учебните заведения”, казва Дилчев и добавя, че на територията на кампусите обаче попадат над 250 дка частни земи. Първият предвижда в него да влязат 4 блока, които са на Минно-геоложкия и на Техническия университет. Те ще бъдат заградени в обща територия с велоалеи, градинки, паркинг и пропускателна бариера с охрана. Ще има и двуетажен паркинг с капацитет от 140 места.

Този тип малки кампуси в Студентски град биха решили множество проблеми на квартала, който с годините започна да губи своята функционалност. Ще се контролира достъпът до общежитията с бариера и охрана, ще се предпазят зелените площи и ще се ограничи шумът, защото заведенията ще останат извън загражденията. Според Дилчев дискотеките в Студентски град са намалели за последните 15 г. “Не е това, което бяха преди време, и смятам, че и те като Манджа стрийт ще позатихнат”, казва още той.

Спокойствие ще има и по големите улици в квартала. Идеята е бул. “8 декември” между Студентския парк и зала “Христо Ботев” да стане пешеходна зона. Подобно на “Витошка” да е приятно място за разходка със заведения и магазини. Според кмета тя ще стане факт, когато започне изграждането на кампусите.

Спрямо последното преброяване към 2011 г. жителите на район “Студентски” наброяват 71 961 души. Населението му представлява 6% от това на столицата и го нарежда на пето място сред най-населените в София. Въпреки разрастването си, Студентски град заради временната адресна регистрация на студентите се води квартал от малък тип, а в действителност средно в него живеят близо 100 хил. души.

Заради новите жилищни сгради обитателите на студентския квартал ще продължат да растат, а с това и трафикът по тесните му улици.

Често в пикови часове се получават задръствания. Все по-голям е проблемът с паркирането в квартала. Могат да се видят коли качени по тротоари, или паркирани в разкаляни междублокови пространства.

По тази причина в началото на годината по молба на студенти от район “Студентски” намериха алтернативно решение на проблема. За да не спират колите в междублоковите пространства, бяха поставени огромни камъни, които пречат на автомобилите, но предпазват зелените площи.

Има идея за зониране на квартала, която съществува от над 3 години, разказва Дилчев. Предложението е тя да не бъде нито познатата синя, нито зелена зона, а в друг цвят и с преференции, като например колите да могат да престояват до 6 часа заради лекциите на студентите.

“Това, което предлагам, е, макар че студентите не плащат данъци в София, да се направи промяна в наредбата и те да имат възможност да закупуват винетен стикер за паркиране в зони до периода на настанителната им заповед”, казва Дилчев и добавя, че рано или късно зона в квартала ще се появи.

Студентски град е един от малкото квартали в цяла България, който разполагат с място за създаване на биотор. В близост до кръстовището между ул. “Акад. Борис Стефанов” и ул. “Атанас Манчев” се намира малко заградено място с ниска ограда - зоната за компостиране.

“Зоната в квартала съществува от 2015 г. по проект на “Зелена София”, но хората, които я стопанисваме, я открихме наново в средата на април с помощта на дарения. Сега е в много по-добър вид”, казва Гергана Димитрова, която е председател на екоклуба “Юнеко” към Софийския университет. Малко след откриването на зоната преди 4 г. компостерът е откраднат. Група студенти обаче решават да възстановят мястото за създаване на биотор от отпадъци.

Новият компостер е с капацитет 680 литра. Той е дарение от еколога залесител Никола Рахнев. Мястото е облагородявано от много студенти. Органичните отпадъци като обелки от зеленчуци, черупки от яйца, пакетчета чай и картон вече се превръщат в биотор, който се използва за наторяване на междублоковите пространства в квартала.

“Всеки, който има нужда от биологичен тор, е добре дошъл”, казва Димитрова. Подобни компостери със свободен достъп в София има на ул. “Проф. Фритьоф Нансен”, както и в кв. “Княжево”.

Студентите обръщат внимание и на чистотата на квартала. Вече от 8 години насам той се почиства всяка година в инициативата “Пролетно почистване на “Студентски град”. Повечето от университетите прави собствена кампания, като осигурява чували, ръкавици, метли и лопати на своите доброволци.

Студентите почистват териториите около общежитията и косят тревата. Тази година в кампанията на най-големия вуз у нас - Софийския университет, взеха участие 150 студенти. Заедно те събраха над 60 чувала смет.