Нямаме истински списъци, нямаме нормална изборна администрация, нямаме желание да вдигаме избирателната активност и, съвсем нормално, имаме проблеми с преброяването и отчитането на резултатите. Тези въпроси остават маловажни за законодателя

При този ход на протестите вече може спокойно да погледнем към важното - редовните парламентарни избори на 28 март 2021 г.

В момента потенциалът на общественото недоволство е достатъчен Орлов град и прилежащите му тревни площи да се отцепят в независима палаткова република, което да донесе, примерно, нова уртикария на властта. Но сигурно поради сто причини тези протести нямат сили да съберат повече хора, които да кажат “Оставка” толкова категорично, че тя да се случи. По-важното е, че властта преживя първоначалния стрес и сега се самонадъхва чрез кратки, но ударни събрания, носещи характер на религиозни събирания. Като че ли всички са доволни - протестът хем е факт, хем е вкаран в удобно за властта русло, пише Петьо Цеков във вестник СЕГА.

Всеки смята, че върши нещата правилно. Борисов пропусна да направи избори след първата вълна на COVID-19, както направиха редица негови колеги и от Балканите, и от останалия свят, но пък сега вече е само на 7 месеца от изборите - една игра, която той вече знае как се играе. Недоволството е пакетирано в послания от типа - едни хора са опънали палатка на три кръстовища. Протестът също е доволен - свали рейтингите на Борисов, Гешев, МС и прокуратурата - опозицията демитологизира противника и сега отново е с очаквания за добро изборно представяне. Отново.

Пред партиите - стари и нови, има достатъчно време за изборна подготовка. Иронията е, че тя ще тече по време на уж сериозни парламентарни дебати за конституцията, но това е друг въпрос.

Най-вероятно предстоящите избори, а съответно - и предстоящата подготовка за тях, ще станат по досегашните правила на Изборния кодекс. Единствената, немаловажна новина, би била, ако управляващите кандисат и изпълнят приетия от тях закон, в частта му за повсеместното въвеждане на машинното гласуване. Въпреки категоричните закани на вицето Томислав Дончев, че ще бъде създадена организация за машинно гласуване, това не е много сигурно - против машинното гласуване все още са голяма част от лидерите на ГЕРБ, както и най-добрият изборен експерт на ГЕРБ, който всъщност сега е човекът, който брои изборните резултати - проф. Михаил Константинов.

За да се случи машинното гласуване, трябва да се допълнят текстове в Изборния кодекс - за да е ясно какви са тези машини, кой ги осигурява, кой ги поддържа и т.н., но в момента нищо не се прави по този въпрос. Напротив, последните промени на ИК, които бяха внесени около промотирането на идеята за ВНС, бяха за машинно гласуване само в големите секции, над 300 избиратели, а това означава, че в някои области, примерно Габрово, почти никъде няма да се гласува с машини. В проекта за промяна на Изборния кодекс, който ГЕРБ внесе през август, има и други недоразумения, примерно мажоритарна избирателна система в един тур, заместване на мажоритарно избран депутат с пропорционално избран такъв, премахване на преференциите, едномандатни избирателни райони само от една община, два дни за гласуване и т.н., и т.н., но повечето от тях са насочени към онова ефимерно Велико народно събрание, така че засега не бива да придиряме много на тази глупост. Традиционните малки изборни шашми, които да подбутнат "правилните" кандидати. Не някаква голяма и глупава шашма като тази през 2016 г., когато в закона бе записано, че бюлетините “против всички” се отчитат за активността, но не са действителни гласове - тъпа идея, която трябваше да даде рамо на Цецка Цачева, а накрая направи Румен Радев президент.

Най-вероятно ГЕРБ все пак ще приеме машинното гласуване, което е по-малкият проблем за партията. По-големият винаги е бил дистанционното гласуване, т.е. гласуването по интернет или по пощите, което крие много неизвестни - както за ГЕРБ, така и за опозиционните партии, разбира се. Та, с приемането на машинното ГЕРБ ще отдалечи още повече дистанционното гласуване.

Лошата новина е, че никой не се кани да реши големите проблеми на изборите в България.

Ние нямаме актуални избирателни списъци

Заради миграционните процеси най-вече в списъците е пълно с хора, които отдавна не живеят на посочените адреси, а някъде в Германия, Испания, Италия, САЩ и т.н. Свикнали сме да наричаме тези хора “мъртви души”, но това са си съвсем реални хора. Между тези хора, които не гласуват, и чавката в избирателния списък, придружена от пусната бюлетина за правилната партия, има съвсем малко действия.

Проблемът с избирателните списъци е лесен за решение, но политическа воля винаги е липсвала - за определен период от време към активното избирателно право може да се въведе още една активност - да заявиш желание да гласуваш. Така може да се положи началото на избирателен регистър, в който да фигурират само реални хора с реални адреси.

Ние нямаме обучена изборна администрация

Това е проблем, който лъсва напоследък при всеки вот и той личи с пълна сила при секционните комисии - там е пълно или с партийци, които не знаят да броят, или с набързо събрани случайни хора, които за пръв и последен път се сблъскват с изборните норми. ОИК няма ресурс да осигуряват такова обучение и по правило то се случва няколко часа преди самия изборен ден. В събота им показват изборна машина, в неделя ги карат да отчитат резултати с нея.

Нямаме кампании, адресирани към избирателната активност

Подобни кампании са изключително важни за протичането на нормален процес. През последните години интересът към изборите става все по-нисък, оттам пада представителността на вота. Гласуваме, за да може 1 млн. избиратели да каже на останалите 5 млн. как да живеят. Партиите също нямат интерес от повишаване на избирателната активност, защото разходите им по кампанията ще се вдигнат. Липсата на кампания води до липса на интерес дори и към машинното гласуване - на последните избори на 15 на сто от машините гласуваха под 10 души - и после този довод бе използван срещу самото машинно гласуване. ЦИК маркира такива кампании дни преди вота, но те не стигат до адресата.

Проблемите с изборната администрация водят до проблеми с преброяването

Недоучените секционни комисии раждат сгрешени протоколи, среднощно висене пред РИК-овете, ново въвеждане на резултатите, спорове за съдържанието на чувалите с бюлетини и т.н.

Има и нещо друго - в нощта на изборите ние научаваме изборните резултати не от ЦИК, а от социолозите, които седмици преди това са давали някакви други данни. РИК съобщават резултатите след ден-два, а ЦИК ги официализира в рамките на законовия срок - към четвъртък, петък. Това е така, защото от времето на социализма тук единственото вярно нещо е това, което е подпечатано, прошнуровано и прономеровано от държавата. Всъщност абсолютно нищо не пречи само резултатите от секционните протоколи да се качват моментално в изборен портал и така всички избиратели да имат поглед върху динамиката. Така правят дори в Турция и Македония. Грешки в подобно поднасяне на информацията ще има, окончателните данни пак ще идват от ЦИК, но изборният процес ще бъде много по-ясен.

Получава се следната картинка - нямаме истински списъци, нямаме нормална изборна администрация, нямаме желание да вдигаме избирателната активност и, съвсем нормално, имаме проблеми с преброяването и отчитането на резултатите. Тези въпроси остават маловажни за законодателя. За него е важно правилата да са удобни за партиите, не за избирателите.