Какво представлява еврозоната и защо е важна за нас?

Еврозоната е групата от държави членки на Европейския съюз, които са приели еврото като обща валута, предава bTV

Сред основните ползи България да приеме еврото е по-бързото изравняване на развитието на държавите по отношение на стабилност, растеж и заетост. Така, например, се премахват рискът, свързан с вариране на обменния курс между еврото и лева, а също и разходите по обмена. Това ще осигури по-стабилни цени за потребителите и повече възможности за бизнеса на европейския и световен пазар.

Друг фактор е засилването на независимия финансовия надзор от страна на комплексната Европейска система за финансов надзор (ЕСФН). Единната валута премахва и несигурността при сравняването на цени и инвестиции в еврозоната.

Какви са икономическите критерии за присъединяване към еврозоната?

Съветът на Европейския съюз обобщава 4 основни критерия, покриването на които да спомогне гарантирането, че дадена държава е готова за еврозоната.

• Първият критерий е ценова стабилност. Той определя, че инфлацията на страната, подготвяща се да влезе в еврозоната, не трябва да е по-висока от 1,5 процентни пункта тази на трите държави членки на еврозоната с най-добрите икономически показатели.
• Вторият е стабилни и устойчиви публични финанси. Той ограничава държавния дефицит на държавата кандидат до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и държавния дълг – до 60% от БВП.
• Третият критерии се отнася до дългосрочните лихвени проценти. Те не трябва да надвишават 2 процентни пункта над трите държави членки с най-добрите показатели в областта на ценовата стабилност, или инфлацията.
• Четвъртото последно условие е свързано със стабилността на валутните курсове. Според него страната кандидат за еврозоната трябва да е част от валутния механизъм (ERM II) за най-малко 2 години без значими отклонения от централния курс на механизма. Освен това не трябва да се наблюдава девалвиране на двустранния централен курс на валутата на страната кандидат спрямо еврото докато тази страна е част от валутния механизъм.

Защо съществуват тези критерии?

Критериите за присъединяване, или конвергенция, към еврозоната са изложени в Договора за функционирането на Европейския съюз. Те имат за цел да гарантират, че дадена държава от Европейския съюз е готова да се приеме еврото като своя валута без това да навреди на икономиката на тази държава и еврозоната като цяло.

Какво е европейският валутен механизъм (ERM II)?

Механизмът е основан на 1 януари 1999 г. Той цели да гарантира, че колебанията на обменния курс между еврото и валутите на останалите страни членки на Европейския съюз не вредят на икономическата стабилност на единния пазар. Също така европейският валутен механизъм помага на страните извън еврозоната да се подготвят за присъединяването към нея. Затова и в България той е по-известен като „чакалнята на еврозоната“.

Влизането в нея е основано на споразумение между министри и представители на централната банка на страната кандидат за еврозоната и страните членки на еврозоната и Европейската централна банка (ЕЦБ).

Как работи европейският валутен механизъм?

Във валутния механизъм обменният курс на страната в „чакалнята на еврозоната“ е фиксиран спрямо еврото и може да варира в определени граници. Тези граници са между 15% нагоре или надолу от централния обменен курс. Страната във валутния механизъм може да определи и по-малък интервал, към който да се придържа.

Ако е необходима външна намеса, за да се поддържа валутата в определените рамки, то Европейската и местната централни банки могат да купуват или продават тази валута, за да възстанови стабилността ѝ спрямо еврото.

Генералният съвет на ЕЦБ следи състоянието на държавата кандидат във валутния механизъм и съгласуване на монетарните политики и тези, свързани с обменния курс.

Какво означава за България влизането в чакалнята?

Очаква се България да влезе в чакалнята на еврозоната този уикенд, според източници на „Ройтерс“.

Така тя официално ще стане част от валутния механизъм (ERM II). Там ще остане приблизително две години. Едва след изтичането на този срок ще започне подготовката за влизане в еврозоната. Тя продължава около една година. Следователно, България ще може официално да стане част от еврозоната най-рано през 2023г.

Важният въпрос за обменния курс между еврото и лева в България е улеснен от действащия от 1997 г. валутен борд, заради който левовата равностойност на единната валута беше фиксирана в закон. Освен това, Българската народна банка може да емитира пари с ограничение, наложено от притежаваните чуждестранни резерви. Това условие пречи на печатането на пари без покритие и контролира инфлацията.

Какво се случи с последната държава, която прие еврото?

Литва е 19-тата държава присъединила се към еврозоната на 1 януари 2015. Тогава в балтийската република започват да се използват евробанкнотите и евромонетите.

Следвайки критериите за присъединяване към еврозоната, през юли 2014 се фиксира постоянен обменен курс между еврото и литаса. Той е базиран на централния курс на литаса в европейския валутен механизъм, в който Литва влиза през 2004 г.

За да пуснат еврото в обращение, латвийците избират метода на „големия взрив“ – евробанкнотите и евромонетите могат да се използват от първия ден на присъединяването към еврозоната. Литасът може да се използва само в първите 15 дни, но може да бъде обменен за евро безсрочно и безплатно в неограничени количества от Банката на Литва.

В следващата година след влизането в еврозоната Литва се присъединява и към структури, свързани с управление на еврото. Това включва членство в Евросистемата на ЕЦБ и националните централни банки на държавите от еврозоната и членство в банковия съюз. Литва е и акционер на Европейския механизъм за стабилност, който цели да гарантира финансова стабилност в Европа.

Критиците на приемането на еврото често предупреждават за скок на цените при навлизане на единната валута. В случая на Латвия според данните на Евростат ефектът е бил по-скоро слаб и краткотраен, като инфлацията се е повишила с едва 0,11 процентни пункта. „Повишението на цените в Литва са резултат от силния икономически растеж, а не от приемането на еврото“, коментира началникът на централната банка на страната Витас Василяускас.

На този фон лихвите по кредитите в страната достигнаха исторически минимум, като според данните на институцията домакинствата и фирмите в страната са спестили стотици милиони евро за 5-годишен период.