За изпълнителната власт има по-високи морални изисквания, отколкото за съдебната. Такъв извод може да се направи от единодушното и светкавично възстановяване на Пламен Георгиев като прокурор в спецпрокуратурата, след като той подаде оставка от антикорупционната комисия КПКОНПИ заради "Апартаментгейт". Въпреки че Георгиев беше почистен от НАП (засега има само негово изявление в тази насока), това не променя например факта, че навесите на прословутата му тераса бяха обявени за незаконни от общината. И че все още тегне огромно съмнение върху бъркотията с нотариалните актове на имотите му, която самият той сътвори.

Принципно погледнато, това означава, че ситото на съдебната система не работи, пише Доротея Дачкова за вестник СЕГА. И че високите морални качества, които представителите й трябва да притежават по презумпция (без изобщо да обсъждаме професионалните), са куха фраза. Случаят на Пламен Георгиев е просто поредното доказателство.

Има и още един голям проблем - Пламен Георгиев и неговото издигане из етажите на властта е резултат от трайната му връзка с ГЕРБ.

Точно той бе прокурорът, който не чу нищо притеснително в записите по скандала "Ало, Ваньо", в които премиерът Бойко Борисов в прав текст нареждаше митничарите да не проверяват една фабрика за бира, защото той така е обещал на собственика й. А като председател на КПКОНПИ бързо и безпроблемно издаваше индулгенции на видни представители на управляващите - на премиера Бойко Борисов, на Делян Пеевски, на Владислав Горанов. Така че има сериозни основания за съмнения в неговата безпристрастност, особено като прокурор от звеното, което разследва корупция по високите етажи на властта. 

В България обаче историята не просто се повтаря, тя се повтаря в по-лош вариант.

През пролетта на 2007 г., когато изглеждаше, че по-компрометиран Висш съдебен съвет от тогавашния не може да има, кадровият орган отказа да възстанови Делян Пеевски като следовател, след като той беше уволнен от правителството покрай скандала между директора на националното следствие Ангел Александров и министъра на икономиката Румен Овчаров. Мотивът на мнозинството беше, че щом Пеевски няма морал да е зам.-министър, значи не може да е и магистрат. Наистина имаше някаква дискусия и се чу думата "морал". Вярно е, че през октомври 2007 г. Върховният административен съд отмени отказа на ВСС и нареди Пеевски да бъде върнат като следовател, защото "притежаването на необходимите нравствени качества е условие за назначаване на магистрат, докато в случая става въпрос за възстановяване". А при възстановяване моралът не се гледа, се казваше още в решението на върховните съдии. Съдебният съвет нямаше друга възможност, освен да го изпълни. Но не посмя да използва другата възможност за отстраняването на Пеевски - като стартира дисциплинарно производство, в което да прецени дали той може да остане магистрат. Така Пеевски продължи да трупа следователски стаж, без да работи. Години по-късно благодарение на този стаж медийният магнат и депутат от ДПС беше избран за председател на ДАНС. 

През август 2019 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет обаче прекъсна лятната си ваканция и се събра извънредно с една-единствена точка в дневния ред - възстановяване в спецпрокуратурата на подалия оставка председател на антикорупционната комисия КПКОНПИ Пламен Георгиев. Дискусия нямаше, против - също. Цялото заседание продължи 3 минути. Никой не попита дали скандалът с апартамента на Георгиев не уронва и престижа на съдебната власт, в която той се връща. 

Не че е останал кой знае какъв престиж там, колкото и да се обиждат членовете на прокурорската квота във ВСС от подобни констатации. Достатъчно е да посочим, че нито един от членовете не е блестял с позиция по важните теми за прокуратурата и съдебната власт. Напротив - видяхме как редовите прокурори под строй венцехвалят номинирания за следващ главен прокурор Иван Гешев, който в цялата си кариера може да се похвали с един-единствен голям случай и той е приключен на първа инстанция по доста спорен начин - делото за подкуп срещу бившия вече кмет на "Младост" Десислава Иванчева. Можем да припомним и признанието на един от най-изтъкнатите прокурори, че няма случай в държавното обвинение да не са изпълнени нарежданията на висшестоящите. Представителите на парламента в съвета също бяха избрани с пазарлъци и политически сметки, а не защото притежават някакви качества. Затова и не можем да очакваме чудеса от храброст. Така че с голяма доза сигурност може да се прогнозира, че след 2 месеца ВСС ще избере Иван Гешев за главен прокурор, без да подложи на съмнение притежаваните от него качества за длъжността, облечена с най-безконтролна и безгранична власт в държавата. И всичко ще си дойде на мястото. Защото какво тук значи някакъв си морал.