Вчера се даде основата на поредната бухалка, която да се управлява ротационно от ГЕРБ - ППДБ - ДПС

Тази лична позиция изразява съпредседателят на ВМРО Искрен Веселинов в профила си във „Фейсбук“. Поводът за коментара е приетият на първо четете вчера т.нар. антикорупционен закон. Според него се предвижда действащата държавна антикорупционна комисия КПКОНПИ да бъде разделена на Комисия за противодействие на корупцията и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, които ще са независими една от друга. Комисията ще разследва корупционни престъпления като назначава разследващи инспектори, които ще извършват оперативно-издирвателна дейност. В проектозакона са изредени 51 категории лица, заемащи публични длъжности, които ще бъдат обект на работа на комисията - от президента, депутатите и членовете на правителството, през висшите магистрати и членовете на регулаторни органи, до лидерите на политически партии, получаващи държавна субсидия.

Именно тези нови функции и структура дават основание на Веселинов да определя тази промяна като създаване на „бухалка“.

Но истината е, че се създава поредната бухалка, която да се управлява ротационно от ГЕРБ - ППДБ - ДПС. И поредната мимикрия за борба с корупцията. И поредната мимикрия на съдебна реформа...

Веселинов коментира още в личния си профил освен целенасочеността и целесъобразността на антикорупционния закон:

„Борците срещу корупцията“ обаче не виждат причината, а предлагат борба с последиците. За тях виновна е съдебната система, която не произнася осъдителни присъди срещу политици, затова и предлагат създаване на квазиоргани.

Прилагаме и пълния текст на анализа на Искрен Веселинов, публикуван в профила му във „Фейсбук“:

От толкова много напъни за борба с корупцията не останаха некорумпирани...

Вчера НС прие на първо четене новия „антикорупционен закон“. Прекрасна новина, биха казали борците срещу корупцията, но само ако имат къса памет. Управляващите днес - ГЕРБ, ППДБ и ДПС, връщат просто старото положение. Някога напъните за нов, единен орган за борба с корупцията започнаха от предшествениците на ДБ, РБ (стара марка, но същите светли личности). Дори искаха разследвания по анонимни сигнали. Пак ни омайваха със заклинания, че така настояват Европата, Венецианската комисия и кой ли не. Отрязахме ги, но за кратко. ГЕРБ след 2017 г. наложи силово централизирания модел, успяхме само разследващите функции и доносите да премахнем от текста. Такава борба с корупцията следваше да започне, че до няколко месеца да няма ни пух, ни перце от нея. Нищо не произлезе от това. После ПП искаха да си направят антикорупционна бухалка, но в пазарлъка кой да я контролира им падна правителството.

Сега пак ни се претопля старата манджа - делим комисията на две и ѝ даваме разследващи правомощия.

В СССР било забранено да се четат стари вестници, за да не се подрива вярата в светлото комунистическо бъдеще, но сега за щастие имаме интернет и ще цитирам, какво написа в официално становище Съюзът на съдиите през 2017:

„Законопроектът, изготвен от Министерство на правосъдието предлага нов подход за борба с корупцията. Наред с това, обаче, следва да се държи сметка, че натрупването на едно място на толкова разнопосочни и специфични функции създава риск от затвърждаване и на сега съществуващата нехомогенност на органите, натоварени с борба с корупцията.

...

Неизяснена остава необходимостта от въвеждането на типични за наказателния процес способи на противодействие на корупцията. Чрез предвиждането на използване на оперативно-издирвателни действия, специални разузнавателни средства и доброволни сътрудници се полагат основите на значителни систематични неясноти.”

Специални критики има за безконтролното ползване на СРС и широкия обхват на закона.

Сигурен съм, че сега същите хора мислят точно обраното...

Но истината е, че се създава поредната бухалка, която да се управлява ротационно от ГЕРБ - ППДБ - ДПС. И поредната мимикрия за борба с корупцията. И поредната мимикрия на съдебна реформа...

„Борците срещу корупцията“ обаче не виждат причината, а предлагат борба със последиците. За тях виновна е съдебната система, която не произнася осъдителни присъди срещу политици, затова и предлагат създаване на квазиоргани. Някога Борисов като главен секретар натрупа популярност с фразата „аз ги хващам, те ги пускат“ за заловените престъпници със същия адресат. Но тъй като либералните НПО отдавна обхванаха в мрежите си голямата част от съдиите в България, специалният фокус е насочен срещу прокуратурата. Не че тя не дава множество поводи за подобни атаки, но трудно можем да я виним за чувството, че в съдебната система липсва справедливост, когато прокурори участват едва по 10% от делата. Когато тенденциозно се решават имотни спорове, обществени поръчки, отменят се административни актове, когато е широко известно кои съдебни състави с кои адвокатски кантори работят, за да са благосклонни, без да има намесени прокурори. При това магистратите са защитени от института на несменяемост и функционалния имунитет за решенията си, които следва да вземат единствено въз основа на „вътрешната си убеденост“. Вярно, че тя трябва да почива върху фактите, но често еднородни факти се тълкуват коренно различно. В качеството ми на народен представител поисках при едно изменение на Закона за съдебната власт през 2015 г. съдиите да носят солидарно с държавата отговорност поне по осъдителните решения на съда в Страсбург, но това бе отхвърлено категорично. Както впрочем по-късно и предложението ми съдийските НПО да се финансират само с държавни средства или по проекти на ЕС, за да се гарантира идеологическата им непредубеденост. Случаят с пуснатия на свобода убиец Джок Полфрийман, провъзгласен за човек на годината от БХК, илюстрира прекрасно какво съм имал предвид.

За мен корупцията в съдебната власт е сред основните причини и за масовата политическа корупция! Тази корупция е в цялата система. И причините са пак същите - затворената среда с негласни правила за растеж и безнаказаността. И това никаква комисия за борба с корупцията няма да реши. При това един магистрат рядко може да стане цел на медийни разследвания, ако пази минимум приличие, за разлика от политиците. Основният въпрос, който следва да се реши, е за личната отговорност на съдии и прокурори за актовете, които постановяват, ако те са в явно противоречие с правото. (Впрочем това е решението на проблема с повсеместната корупция - катаджии, лекари в ТЕЛК, митничари, всеки приема своята взятка за нещо нормално, а обществото е абсурдно търпимо към тая среда). Трябва да се предвиди конфискация на имуществото и заличаване на осигурителния стаж за корупция на длъжностно лице, включително магистрати. Ако срещу рушвет от няколко хиляди лева стои авторитета ти, почтеното ти име, възможността за пенсия, за която си трупал отчисления десетки години, изборът става по-труден. Тогава съдебната система ще си заработи и подобни антикорупционни органи ще станат безсмислени.

Колкото до политиците - трябва да се въведе практиката за предсрочно прекратяване на мандатите на депутати, кметове, съветници и всички други изборни органи и техни членове по реда, по който са избрани. Технологията на отзоваването трябва да бъде развита във всеки отделен изборен или устройствен закон поради спецификата на различните органи, за да не се превърне в средство за разправа с инакомислещи. Но например президентът трябва да може да предизвика референдум за прекратяване мандата на парламента и правителството или обратно. Който загуби референдума, трябва да си ходи според народната воля, а не да крета и граби, като за последно.

Свобода и всекиму своето - както е казал Левски.