Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор отговаря на въпроси по Трудово право в рубриката за правни консултации на вестник Труд.

Въпрос: Здравейте. Бях освободен от работа, но след като обжалвах това действие пред съда, спечелих делото и чрез съдебно решение съм възстановен на работното си място и следва да се явя на него в определения в решението 14-дневен срок. Какви действия следва да извърши моят работодател по отношение на коригиране на информацията в трудовата ми книжка? Трябва ли изрично да поискам някакви действия от негова страна, или законът е предвидил подобни негови задължения? Предварително благодаря, пита К. Тодоров от Смолян.

Отговор: Влязлото в сила съдебно решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, е задължително за изпълнение от работодателя. При възстановяване от съда на работа на незаконно уволнен служител се счита, че трудовото правоотношение не е било прекратявано. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е предвидено, че когато уволнението на работника или служителя е признато за незаконно или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписването на тези обстоятелства в трудовата книжка се извършва от работодателя, прекратил трудовото правоотношение. При отмяна на уволнението с влязло в сила съдебно решение, в трудовата книжка се зачерква продълговатият щемпел и основанието за прекратяване в съответната графа. Вписва се номерът и датата на решението на основание на което се прави корекцията, както и датата на влизането му сила. Направената корекция се заверява с подписа и печата на работодателя съгласно чл. 2, ал. 5 от наредбата.

Съгласно чл. 354, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Когато в периода от уволнението до възстановяването на работа, работникът или служителят междувременно е постъпил на друга работа, за трудов стаж по реда на чл. 354, т. 1 от КТ ще се зачете само времето, през което той фактически е бил без работа, т.е. от целия период ще се извади времето на работа по другото трудово правоотношение, което се зачита за трудов стаж на общо основание по чл. 351 като време на работа по трудово правоотношение.

В чл. 40, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвидено, че за времето след 31 декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: “Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж.” Ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя.