В края на изборния ден на 13 ноември, когато се провежда балотажът на президентските избори, ще стане ясно дали премиерът Бойко Борисов ще подаде оставката на правителството.

Тогава практически страната ще навлезе в нова предизборна кампания – за предсрочни парламентарни избори, които обаче ще могат да се проведат едва през април догодина.

Този необичайно дълъг срок обаче е само едно от всички други необичайни политически процедури, пред които ни изправя този сценарий. И това е така заради безпрецедентната ситуацията, в която ще се окаже държавата.

Първо, защото действащият държавен глава Росен Плевнелиев ще трябва да назначи трето служебно правителство в рамките на своя мандат.

Второ – и по-важно, защото отиващият си президент няма право да разпуска Народното събрание три месеца преди края на мандата. Това означава, че той ще назначи служебен кабинет, но парламентът ще продължи да работи и ще може да го контролира.

Още с встъпването си в длъжност на 22 януари догодина новият президент трябва да издаде указ за разпускане на Народното събрание да насрочи нови избори в срок от два месеца.

До оставка на кабинета при изтичащ мандат на президента се е стигало само веднъж през последните 26 години.

Това се случва на 10 януари 1997 г., когато правителството на Жан Виденов подава оставка. Оттам нататък обаче ситуацията е коренно различна спрямо сегашната. Дванайсет дни по-късно изтича мандатът на президента Желю Желев и в длъжност встъпва Петър Стоянов. Тогава Желев решава да не връчва проучвателен мандат на БСП за нов опит за съставяне на кабинет и да изчака рокадата в президентството. Служебен кабинет прави Стоянов, който назначи правителството на Стефан Софиянски и разпусна парламента.

Настоящата ситуация обаче е различна.

Мандатът на сегашния държавен глава Росен Плевнелиев изтича след по-малко от 3 месеца - на 22 януари 2017 г. и затова той не може да разпусне Народното събрание ( чл. 99, ал 7 от конституцията).

Въпреки това обаче, ако никоя от парламентарните сили, на които връчи мандат, не състави правителство в това Народно събрание, Плевнелиев ще трябва за трети път да назначи служебен кабинет.

Подобна ситуация се опива хипотетично в конституционно решение от 1992 година. Според него в последните три месеца от мандата на държавния глава служебно правителство работи по подготовката на нови избори, но без да е разпуснат парламентът. За разлика от другите служебни кабинети, този ще подлежи на парламентарен контрол, но пък не може да му се иска вот на недоверие.

С встъпването в длъжност на новия президент, той ще трябва веднага да разпусне Народното събрание и да насрочи дата за избори. Според двама действащи конституционни съдии, до края на мандата си Росен Плевнелиев не би трябвало да насрочва избори: "Ако изчисли кога би встъпил в длъжност новият президент, т.е. кога би трябвало да се разпусне парламентът, Плевнелиев може да представи ориентировъчна хронограма, от която да става ясно кога ще е вотът. Насрочването става с разпускане на парламента, на което той няма право".

Новият президент ще има право както да прави промени в служебното правителството, така и да го смени изцяло.

"Служебният кабинет е на президента. Той не е на Пленвлиев или някой друг, на институцията е. От тази гледна точка новият държавен глава ще може да прави промени в него", казаха конституционалисти.

Има хипотетична възможност да не се стига до трети служебен кабинет, назначен от Плевнелиев. В конституцията няма фиксирани срокове, в които трябва да приключи процедурата по връчването на проучвателните мандати на парламентарните сили за съставяне на правителство в рамките на действащото Народно събрание. Теоретично е възможно тази процедура и свързаните с нея консултации да се проточат до 22 януари, когато встъпи в длъжност новият президент. В такъв случай през тези месеци страната ще се управлява от правителство в оставка.

В каква посока ще се развият нещата, ще е малко по-ясно в понеделник.