Заедно с баща му издирват с хеликоптер алпиниста Боян Петров в Хималаите

Как един 41-годишен мъж, който допреди месеци бе публично неизвестен, изведнъж се оказа силно обичан и мразен? И вариант за лице на нова партия, подходящ за премиер и дори президент? Отговорите дава  “24 часа”.

Някои го подозират, че следва изключително успешна PR стратегия. Дори се дразнят от белите му ризи и навити ръкави, които напомнят иначе успешни и симпатични държавници като Тони Блеър и Барак Обама. Търсят неискреност зад обичайната му усмивка, с която посреща и най-провокативните въпроси.

Кирил Петков раздели изведнъж Слави Трифонов и Христо Иванов, когато почти бяха пред подписване на политическия си брак. Докато техните две политически сили претегляха качествата му за министър, от “Има такъв народ” търкулнаха темата с канадското му гражданство. Хората на Бойко Борисов, научени от лидера си да играят добре футбол, само поеха топката и я вкараха в Конституционния съд.

Историята с гражданството заживя самостоятелен живот и вече самите депутати на Слави, които първи го атакуваха, предложиха да се премахне конституционната забрана за министерстване при двойно гражданство.

Казусът се разви в посока кога точно Кирил Петков се е отказал от канадското си гражданство, кога може да се приеме, че вече не е канадски гражданин, и каква връзка има с това, че първо почетен консул на Канада е издателят Иво Прокопиев, а сега неговата секретарка.

Вероятно връзката някой откри в снимки, които канадската посланичка за Румъния, България и Молдова Аник Гуле публикува от среща с Кирил Петков в София в качеството му на министър с дата 30 май. Дали и какво са си говорили по повод това взривоопасно гражданство и как Конституционният съд ще даде решение на този казус, не е тема на този текст.

Кирил Петков и баща му Петко Петков лично участват в издирването на алпиниста Боян Петров в Непал.

Петко Петков, бащата на Кирил Петков, е биолог, учител и ментор на алпиниста Боян Петров.

Той води кръжок по зоология, изследвали са змии и земноводни из България и запалва Боян Петров, който по професия бе изследовател в Зоологическия институт.

И когато алпинистът изчезна при опит да покори връх Шиша Пангма в Хималаите, Петко Петков наема хеликоптер в Непал и заминават заедно със сина си Кирил да участват в издирването. Стигат до 8 км височина без маски. За съжаление, не го откриха.

Бащата Петко Петков е изтъкнат изследовател и е запалил много хора по биологията, естествено, повлиява на сина си да учи това. Кирил попада в Канада на 14-годишна възраст, баща му е във Ванкувър по изследователски проект. Но детството му е преминало в София. Началото на живота в Канада на служебния министър на икономиката било трудно - имал проблеми с езика и затова бил 2 години в специално училище за емигранти.

По препоръка на една от учителките там успява да се прехвърли в може би най-доброто училище във Виктория. Първо учи биология и химия в Университета на Британска Колумбия, но в трети курс, по собствени признания, разбира, че икономиката е неговото призвание.

Животът го отвежда в Брюксел, където работи като валутен дилър, а след това и в Русия. Все пак решава да запише магистратура по бизнес администрация в Харвардското бизнес училище (НВS).

След първата година попада и сред избраните за класа на известния професор Майкъл Портър, където е един от малкото студенти без специално потекло. В курса например е дъщерята на бившия кмет на Ню Йорк и милиардер Майкъл Блумбърг.

Майкъл Портър е един от най-значимите икономисти на нашето време. Забележителни са теориите му за конкурентоспособността на нациите и фирмите.

Кирил завършва “Харвард” в първата десетка по успех. И тъй като в България никой на никого няма доверие, когато става министър, се появиха съмнения, че това негово образование е фалшива новина. Затова той донася от вкъщи дипломата си и я показва пред журналисти.

Въпреки перспективите, които стоят пред Кирил по онова време, още тогава погледът му е насочен към България. Според всичките му “икономически прогнози и теории тя би трябвало да е едно много добро място с потенциал за успешно икономическо развитие”, казва Петков в интервю. “Върнах се с добри инвестиции, които ми даваха шанс за успешен старт. Първата компания, която създадох, беше за развитие”, допълва той.

Става въпрос за Bulgarian Development Company - “Българска компания за развитие”. “Българите се връщат тук, за да развиват България”, пояснява Петков при създаването ѝ, когато е 27-годишен. Идеята е да открива перспективни бизнес идеи и да ги финансира напълно или частично, подобно на фонд за дялови инвестиции. Първият проект е за 60 млн. лв. - мултифункционален комплекс, пионер в сегмента на ритейл парковете в покрайнините на София.

И компанията, и комплексът вече са продадени, а ритейл паркът в момента носи името Jumbo Plaza.

Преди да влезе в политиката на България като министър на икономиката в служебното правителство, Кирил Петков става популярен в София с така наречените харвардски курсове, които организира в Софийския университет.

За тези курсове се споделя от уста на уста - посещават ги и млади, и стари хора с амбиции за добро образование. Това е още един от проектите на предприемача, осъществен заедно с Фондация “Америка за България”. Той води световноизвестни учени, които изнасят лекции пред българи, които нямат възможност да попаднат в престижни университети.

Тази дейност на Кирил Петков му донесе голямата награда в кампанията на “24 часа” “Достойните българи” за 2018 г. Още оттогава той трупа фенска маса. Всъщност Кирил Петков е истинска звезда още преди да попадне в политиката. Популярен е сред хора на различни възрасти именно заради тези курсове.

Самият той е много харизматичен и фенгрупите, които се появиха във фейсбук, черпят ресурс от хората, които са попадали в тези “харвардски курсове”.

Съпругата му Линда също е известна в България самостоятелно, а не като негова жена. Тя има сладкарница в центъра на София и с печели и златна престилка от Силвена Роу в предаването “Мастършеф”, в което участва миналата година. А чийзкейкът без глутен и захар носи името на средната дъщера Ема, тъй като тя страда от диабет. И трите деца, както и майка им имат непоносимост към глутен и именно затова канадката се насочва към тази ниша. Първородната им дъщеря Ванеса учи за инженер-химик в Ню Йорк. Преди това завършва СМГ в София. Тук тя е на добро ниво по математика, но там я помислили за гений, разказва Петков . Средната им дъщеря е Ема, която също учи в СМГ, а най-малката е Ана.

Кирил Петков постепенно стана лицето на служебното правителство и одобрението на дейността на кабинета се проектира лично върху него. Кирил Петков бе споменат лично от американския президент Джо Байдън в приветствие до българите.

Вижданията на Кирил Петков за развитието на икономиката от харвардския период не са се променили и той ги прилага и като министър. Мярката, която предложи в подкрепа на бизнеса, предлагаше на компаниите да теглят кредити, гарантирани от държавата. А идеята за дялови инструменти вкара и в Плана за възстановяване и устойчивост - за да не се дават директни грантове, които да изчезнат, вместо да се мултиплицират.

Петков притежава и единствените два американски патента за български иновации - за намаляване на инфекциите от салмонела и тези от ешерихия коли.

Те са закачени в Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки към Биологическия факултет на Софийския университет.

В центъра науката среща бизнеса, той е оборудван с лаборатория с модерна технология, като например лиофилизатор - уреда, с който се прави космическата храна. С техниката студентите разработват свои проекти - например кожа от гъби за производство на чанти или аквариум с рибки, които наторяват растение.

В курсовете се включват младежи, следващи биология, химия, физика, медицина и други. Идеята е да обединят знанията си и заедно да измислят проект и бизнес план, който да представят на потенциални инвеститори. Студентите имат възможност безплатно да присъстват на лекции на световни преподаватели от “Харвард” или “Оксфорд”.

“За мен всеки от нас има отговорност за неговата си индустрия, за общността и града си. Моята мотивация дойде, когато на 10-годишнината от завършването ми в “Харвард” видях, че там са отворили такъв център, и страшно ми хареса”, разказа Петков пред “24 часа” миналата година, когато още не беше в политиката.

И тогава той застъпи виждането си, че все повече хора, които изкарват средствата си по конкурентен начин, са започнали да осъзнават нуждата да подобрят собствената си среда, за да помогнат на останалите, но и на себе си.

Във всяко свое изказване Петков звучи изключително оптимистично и показва вярата си в потенциала на страната ни.

Както и в младите умни хора в България. Може би защото е привърженик на теорията, според която икономическото развитие на една страна зависи най-вече от това как управляваш двата топ процента на нацията. Там, където е най-перспективно да правиш конкурентоспособен бизнес, а нациите дърпат напред, там най-добрите 2% правят точно това. Затова във всичките си начинания се опитва да насочи младите хора да станат част от тези 2%, които да тръгнат в правилната посока, която според него е предприемачи с успешен бизнес в експортната индустрия.

Този принцип следва и относно студентите, които участват в “харвардските курсове” в Софийския университет, създадени от него и приятеля му, а в момента и колега - служебния министър на финансите Асен Василев. С него се запознават, когато Петков още следвал в “Харвард”, а Василев вече го е завършил и преподава в друг департамент на престижния университет.

Курсовете са безплатни за студентите, като разноските се покриват от Петков, Василев и други съмишленици.

“Има обаче едно задължение за тези студенти: ако са в нашия клас, не може да пропускат лекции и в края на курса трябва да развият някаква иновация - или в приложния център към Биологическия факултет, или стратегия по икономика за специфичен сектор. И понеже това е частна инициатива, не разрешаваме никой да нарушава тези правила - който не дойде на повече от три лекции, си тръгва. И второ - отплатата за това, че получават безплатно образование от нас, е, че трябва да развиват реални сектори в икономиката. И оценката за това дали са написани добре техните стратегии, не ги давам аз и моите колеги, а самата индустрия, за която се отнасят”, разказва Петков в интервю за “24 часа”.

Завършилите курса обаче получават не по-малко - имат привилегията не само да си тръгнат с диплом сертификат от “Харвард”. Но и най-добрите имат възможността да се развиват в престижни университети в САЩ или в големи компании.

Кирил Петков е участник и в друга инициатива на “24 часа” - “Новите 30 години”, в които наши сънародници дават идеи за новата национална цел на България. Неговата визия за икономическото ни развитие, която тогава той сподели, включваше вдигане на приходите на държавата и намаляване на неправомерното им изразходване.

Именно с тези задачи се заеха с Асен Василев, след като станаха служебни министри - финансовият направи стъпки към събиране на повече данъци, а икономическият се опита да намали ин хаус поръчки, при които според него няма истинско наддаване и парите се разпределят по непрозрачен начин. Така той иска да се даде шанс на повече малки и средни фирми да влязат по-ускорено в икономиката и да имат достъп до финансиране.

Продава на три континента продукти с бактерията за българското кисело мляко

През годините Петков е регистрирал няколко фирми. Най-успешната от тях безспорно е “ПроВиотик”, която продава пробиотици на четири континента. Един от най-популярните продукти е единственият в света пробиотик, който съдържа българската бактерия за кисело мляко, извлечена от българско кокиче и култивирана на биоморковен сок. Почитателка му е дори Опра Уинфри.

Миналата година пък компанията разработва “ПроВиотик Имуно Активатор”, който при среща с COVID-19 намалява опасността от т. нар. цитокинова буря. Работи и в посока здравословна храна, която да е конкурентно предимство на български компании за износ навън - така например с един от местните ни производители създават луканка с българска пробиотична бактерия.