Все повече източноевропейци се осмеляват да говорят за трудовите условия в "Тьонис" и за машинациите на подизпълнителите. Дойче Веле получи множество имейли от работници в кланиците

"Работим в "Тьонис", в момента сме под карантина, никой не се грижи за нас!" През последните седмици до Дойче Веле бяха изпратени редица имейли от румънци, работещи в региона на Гютерсло, който се превърна в ново огнище на заразата с коронавирус в Германия. Много от тях работят от години за кланиците "Тьонис", други - едва от няколко месеца. Всички те са дошли в Германия чрез посреднически фирми, които набират изгодни източноевропейски работници за най-различни фирми в цяла Германия.

Каква е схемата?

Схемата не изглежда сложна: работниците се набират чрез обяви в страните, в които живеят (основно в България и Румъния). Най-често се търсят работници за месопреработвателната индустрия, както и за събиране на реколтата от аспержи и ягоди. Договорът се подписва още преди заминаването за Германия. Тази "услуга" излиза на работника около 100 евро. Работникът трябва да поеме сам и транспортните разходи - отиване и връщане до/от Германия, които излизат общо около 240 евро. Както пише в обявите, на тези работни позиции се гарантира минималната почасова надница, която в момента възлиза на 9,35 евро на час. Ежедневно обаче на работниците се удържат по 7 евро за нощувка, т.е. 200 евро на месец в пренаселено жилище плюс "допълнителни разходи". Макар в договора да е записано, че извънредните часове се заплащат, те невинаги са отчетени във фиша. Много от работниците споделят, че печелят нето между 700 и 900 евро месечно. В някои случаи извънредната работа била плащана "на ръка", т.е. не съвсем легално.

Парите се изпращат на семействата в родината

Въпреки тежката работа в кланиците и лошите условия в жилищата, в които са настанени, не всички работници са недоволни от заплащането. Макар да имали чувството, че ги мамят. Все пак получавали двойно повече, отколкото в Румъния. Разказват, че целите им семейства зависели от парите, които те изпращали у дома.

Малцина се осмелявали да попитат дали във фишовете за заплатите всичко е точно. А ако все пак се стигало дотам, за всяко нещо се намирало обяснение от ръководителите на смените и подизпълнителите, които също били чужденци като работниците. До по-големите шефове германци достъп така или иначе нямало. Много от румънските работници, с които е разговарял екипът на Дойче Веле, използвали в тази връзка следната поговорка: "Бог високо, цар далеко".

Все пак не всички подизпълнители са обект на критика, но "черните овце" не са малко, като например агенцията MGM в провинция Северен Рейн-Вестфалия, чийто собственик е румънецът Думитру Микулеску.

Микулеску - румънецът с добрите връзки

Разследване на Дойче Веле установи, че Микулеску контролира много фирми в Германия и в Румъния с широк спектър на дейност - от посредничество за работа до търговия с недвижими имоти. Неговата кариера започва с отглеждането на птици и свине в южна Румъния. Според публикации в медиите, през 2011 година той е бил осъден на година и половина условно за корупция, но това не се е отразило на бизнеса му. Бизнесменът осигурил ключови постове на свои роднини и приятели в Румъния, благодарение на което контролирал и фирми, и местни медии, и държавни органи.

Микулеску е проявявал и политическа активност, сменяйки неведнъж политическата си принадлежност. Многократно е оказвал натиск спрямо конкурентите и политическите си противници, дори ги заплашвал. През 2016 напуснал политиката и се концентрирал върху своята постоянно разрастваща се мрежа от фирми в Германия. В Германия също успял да привлече вниманието на медиите със своя "бизнес модел", включващ дъмпингови заплати и солени наеми за жилища.

Дали нещо ще се промени?

Карантината при "Тьонис" е към края си. Някои от работниците обаче вече са се върнали в родните си страни и не възнамеряват да идват отново в Гютерсло. Тези, които са останали, се надяват на по-добри условия на работа и живот - включително и заради вдигналия се медиен шум.

Със сигурност ще пристигнат и нови работници, които в родината си не могат да намерят добре платена работа. Мнозина се надяват да бъдат наети директно от германските работодатели, ако договорите с подизпълнителите в месопреработвателната индустрия в Германия действително бъдат забранени по законов път. По настояване на германския министър на труда Хубертус Хайл, това би трябвало се случи на 1 януари 2021 година. След лятната ваканция депутатите в Берлин трябва да гласуват съответния законопроект.