Астения е състояние, при което всичко е лошо, човек не може и не иска да прави нищо

Всеки се сблъсква с подобни усещания от време на време. Някои хора живеят с тях дълго време, без дори да осъзнават, че трябва да се лекуват, пише Лекува.нет

А през последните близо две години умората „от която няма отърване“ е постоянен спътник на хората, които са прекарали ковид. 85% от пациентите, претърпели COVID-19, страдат от постоянна слабост, умора, главоболие и мускулни болки, виене на свят, безсъние и неврози.

Според медицински наблюдения 60% от оплакванията, които са споделени от пациенти още преди пандемията, са прояви на астения.

Тези оплаквания включват мускулна слабост (лоша поносимост на упражнения), летаргия (апатия, неувереност, намалена мотивация, липса на контрол над емоциите), сексуална и интелектуална (пълна липса на идеи) импотентност, а в тежки случаи нарушения на съня и паметта.

Астенията често се бърка с умора

Има обаче разлика в тези подобни състояния и тя е осезаема. Ако умората се появява след прекомерно усилие и изчезне след почивка, тогава състоянието на астения при някои хора се отбелязва дори и след дълга отпуска, нищоправене и единствено лечението може да ги отърве от нея.

Откъдето не я чакаш…

„Най-честите причини за астения са нарушения на режима на работа и почивка (редовна преумора и липса на сън) и желязодефицитна анемия (когато желязото не може да се набави от храната, или се усвоява слабо или постоянно се губи, напр. по време на менструация),” казва неврологът Петър Труханов.

Астения се провокира и от продължителен стрес

Проучванията показват, че след някои вирусни заболявания настъпва т. нар. „постинфекциозна умора“ и всеки десети човек, който е страдал или е заразен с вируса на Epstein-Barr, развива синдром на хронична умора, един от симптомите на който е астения.

Вече стана ясно, че астенията се появява и след коронавирусна инфекция, особено ако е изкарана в умерени и тежки форми.

Симптомите на постковидна астения се появяват 1-2 седмици след възстановяването, достигат пик на 30-ия ден и не отшумяват до 110-ия ден. Тежестта и продължителността на синдрома зависят от нивото на интоксикация на организма, степента на засягане на нервната система, възрастта на пациента, наличието на усложнения и съпътстващи заболявания.

При продължителни и неадекватни диети тялото не получава достатъчно протеини, витамини, както и други ценни аминокиселини и микроелементи, което също може да провокира астеничен синдром.

Това състояние може да служи като симптом на такива страшни заболявания като исхемична болест на сърцето (поради вазоконстрикция на сърцето), HIV инфекция и малария.

Има три форми на астения

– Лека – проявява се с умора, слабост, проблеми със съня.

– Средна – присъединяват се болки в мускулите, ставите, главоболие.

– Тежка – характеризира се с трудно заспиване, тревожни сънища, треперене по време на физическа активност, проблеми с дишането, сърцебиене.

Няма лабораторни и инструментални методи за откриване на астенията. Диагнозата се поставя въз основа на оплаквания, иследвания, данни от анамнеза и прегледи.

Няма диагноза, но има лечение

Често се случва лекарите да не обърнат достатъчно внимание на оплакванията на пациентите. За повечето джипита умората е нещо, което минава след като човек си почине добре. Затова инициативата за поставяне на точна диагноза и подходящо лечение в повечето случаи е на пациента. Адекватно внимание на умората като един от симптомите на астения или друго заболяване ще обърне специалист-невролог или ако се направи и консултация с кардиолог.

Поради разнообразието от проблеми, водещи до астения, подходите за лечение се различават

В някои случаи лечението на основното заболяване ще я облекчи, в други – балансирано хранене и попълване на дефицита на витамини, желязо и протеини, а в трети – добра почивка и работа с психотерапевт за намаляване нивото на тревожност и стрес.

Предотвратяването на астеничните състояния се свежда до формулата „активен отдих и покой“. Хората, които се занимават с физически труд, трябва да имат навременна почивка и рехабилитация. Онези, които се извършват умствен труд трябва навреме да преминат към други дейности, като редовно раздвижване и спортуване.

За човек, който дълго време е бил под игото на стреса, е препоръчително да се свърже с психотерапевт и да нормализира състоянието си. Хроничните заболявания, които са отговорни за развитието на астения, трябва да бъдат лекувани своевременно. В никакъв случай не бива да се примирявате с нарушения на съня и недохранване.

Скалата ще покаже

Астенията е рядък случай, когато диагнозата може да се постави с висока степен на точност.

За това има субективна скала за оценка на астения (тест MFI-2O), състояща се от 20 въпроса, която дори лекарите използват.

Степента, в която всяко твърдение се отнася за вашето състояние, се оценява по петобална скала:

⨀ Да – 1

⨀ По-скоро да – 2

⨀ Може би не е съвсем така – 3

⨀ Това не е съвсем вярно – 4

⨀ Не – 5

***

1. Чувствам се здрав.

2. Физически не съм способен да издържам на много натоварвания.

3. Чувствам се активен.

4. Всичко, което правя, ми доставя удоволствие.

5. Чувствам се уморен.

6. Мисля, че правя много за един ден.

7. Когато правя нещо, мога да се концентрирам върху него.

8. Физически съм способен на много неща.

9. Страхувам се от онова, което трябва да направя.

10. Мисля, че върша много малко за работа за един ден.

11. Умея да се концентрирам бързо.

12. Чувствам се свеж.

13. Нужни са ми много усилия, за да се концентрирам.

14. Физически се чувствам зле.

15. Имам много планове.

16. Бързо се уморявам.

17. Имам много малко време за онова, което трябва да свърша.

18. Струва ми се, че нищо не върша.

19. Мислите ми лесно се разпръскват.

20. Физически се чувствам страхотно.

Резултати

Обикновено общият брой точки не трябва да надвишава 20-30.

В допълнение към общия резултат, състоянието може да се оцени по следните подскали:

– Обща астения (въпроси 1, 5, 12, 16);

– Намалена активност (въпроси 3, 6, 10, 17);

– Намалена мотивация (въпроси 4, 9, 15, 18);

– Физическа астения (въпроси 2, 8, 14, 20);

– Психична астения (въпроси 7, 11, 13, 19).

Ако общият резултат по една от субскалите е по-висок от 12, това може да бъде основата за диагнозата на астеничния синдром.