"Когато родителите ме информираха, че кръвната ми група е A+, усетих странно чувство на гордост. Мислех си, че след като А+ е най-добрата оценка в училище, значи A+ е най-добрата кръвна група – биологична марка за отличие", пише Карл Цимер в Mosaic, цитиран от Обекти.

Не ми отне много време да разпозная колко глупаво е това чувство. Но не научих много повече за това какво всъщност означава да имаш кръвна група А+. Когато пораснах, всичко, което знаех, беше, че ако вляза в болница и имам нужда от кръв, лекарите ще трябва да се уверят, че ме преливат подходящата.

И все пак оставаха много въпроси. Откъде идват различните кръвни групи и каква е функцията им? За да получа някои отговори, се обърнах към експертите – хематолози, генетици, еволюционни биолози, вирусолози и диетолози.

През 1900 г. австрийският лекар Карл Ландщайнер открива за първи път кръвните групи, за което печели Нобеловата награда през 1930 г. Оттогава учените разработват все по-мощни инструменти за изследване на биологията на кръвните групи.

Те са открили редица интригуващи неща за тях - например дълбокото им родословие и начина, по който влияят върху здравето ни. И въпреки всичко установих, че в много отношения кръвните групи си остават мистериозни. Учените все още търсят обяснение за самото им съществуване.

„Не е ли удивително?“ – казва Ажит Варки, биолог от Калифорнийския университет в Сан Диего. „Почти сто години след присъждането на Нобелова награда за това откритие, ние все още не знаем за какво служат.“

Знам, че съм група А благодарение на едно от най-големите открития в историята на медицината. Днес лекарите спасяват животи чрез кръвопреливане. Но през по-голямата част от историята идеята за вливане на кръв от един човек на друг е звучала налудничаво.

Ренесансовите лекари размишлявали какво може да се случи, ако влеят кръв във вените на пациентите си. Някои смятали, че това ще лекува всички болести, дори и психичните. И накрая, през 1600 г., няколко лекари изпитват тази идея – върху хора – с катастрофални резултати.

Един френски лекар инжектира на психично болен пациент телешка кръв. Човекът започва да се поти, да повръща и да уринира с цвят на сажди. При следващото преливане той умира.  

Такива трагични случаи дават на кръвопреливането лоша репутация за следващите 150 години. Дори през 19-и век само няколко лекари се осмелявали да пробват процедурата. Един от тях бил британски лекар на име Джеймс Блъндел. Подобно на други лекари от неговата епоха, той виждал как много негови пациентки умират от загуба на кръв по време на раждане. След смъртта на един пациентка през 1817 г. той не може да отрече:

„Не можех да отхвърля предположението, че пациентката щеше твърде вероятно да бъде спасена чрез трансфузия“ – пише той по-късно.

Човешките пациенти трябва да получават само човешка кръв, решава той. Но никой дотогава не е опитвал да извърши такова преливане. Блъндел разработил система от фунии, спринцовки и епруветки, които могат да пренасочат кръвта от донора към болния пациент.

След като изпробвал апарата върху кучета, Блъндел бил извикан при човек, който кървял до смърт. „Самото преливането можеше да му даде шанс за живот“, пише той.

Няколко донори осигуряват на Блъндел 400 грама кръв, която той инжектира в ръката на мъжа. След процедурата пациентът съобщава, че се чувства по-добре, „по-малко слаб“, но два дни по-късно той умира.

И все пак опитът убеждава Блъндел, че кръвопреливането би било от огромна ползва за човечеството и той продължава да прелива кръв на отчаяни пациенти през следващите години. Извършил е общо десет кръвопреливания. Само четирима оцелели.

Блъндел правилно е бил убеден, че хората трябва да получават само човешка кръв. Но нямало как да знае друг решаващ факт: че хората могат да получават кръв само от определени хора. Вероятно незнанието на този прост факт е довело до смъртта на повечето му пациенти.

Това, което прави смъртта им още по-трагична, е, че само няколко десетилетия по-късно кръвните групи са открити в резултат от една доста проста процедура.

Първите свидетелства за това защо трансфузиите от началото на 19-и век били неуспешни, били кръвните съсиреци. Когато учените в края на 19-ти век смесват кръв от различни хора в епруветки, те забелязват, че понякога червените кръвни клетки се слепват заедно. Но тъй като кръвта обикновено идвала от болни пациенти, учените отхвърлят съсирването като някаква патология, която не си струва да се разследва.

Преди Карл Ландщайнер никой не се сещал да провери какво се случва, когато се смеси кръвта на здрави хора. Веднага можело да се види, че при смесването и здравата кръв понякога се съсирва в епруветката.

Ландщайнер решил да анализира какво се случва, събирайки кръв от всички членове на лабораторията, включително и от себе си. Той разделил всяка проба на червени кръвни клетки и плазма, след което комбинирал плазмата от един човек с кръвните клетки от друг.

Ландщайнер открил, че съсирването се случва при смесването на кръвта само на някои хора. Пресмятайки всички комбинации, той разделил участниците в изследването на три групи, като им дал произволните имена на А, B и С. (По-късно С е преименувана на O (нула), а няколко години по-късно други изследователи откриват групата AB).

Към средата на 20-ти век американският изследовател Филип Левайн е открил друг начин да категоризира кръвта въз основа на т.нар. „резус фактор“ (Rh). Знакът плюс или минус след групата показва наличието или липсата на резус фактор.)

Когато Ландщайнер смесва кръвта от различни хора, той открива, че това се случва по определени правила. Ако смеси плазмата от група А с червените кръвни телца на друг от група А, плазмата и клетките остават течност. Същото правило важало и за плазмата и червените кръвни клетки от група B. Но когато смесва плазма от група А с червени кръвни клетки от В, клетките се скупчват заедно (и обратното).

С група О нещата стоели малко по-различно. Когато Ландщайнер смесва червените кръвни клетки A или B с плазма О, клетките се съсирват. Но можел да добави плазма от А или В към О без никакъв проблем.

Това прави кръвопреливането толкова потенциално опасно, пише Цимер. Ако случайно инжектират кръв от група В в ръката ми, тялото ми ще се изпълни с малки съсиреци. Те ще объркат кръвообращението ми, ще започна да кървя обилно, да се боря за въздух и вероятно ще умра. Но ако получа кръв от група А или група О, всичко ще е наред.

Ландщайнер не знаел какво точно отличава кръвните групи една от друга. Следващите поколения учени открили, че червените кръвни клетки от всеки вид имат различни молекули на повърхността си.

При група А клетките изграждат тези молекули на два етапа, като два етажа на къща. Първият етаж се нарича антиген Н. Върху първия етаж клетките изграждат втори, наречен антиген А. Група В изгражда втория етаж на къщата с различна форма. Група О строи едноетажна къща, която има само антигена Н.

Имунната система на всеки човек познава собствената си кръвна група. При преливане на грешен тип кръв тя реагира с яростна атака, сякаш кръвта е нашественик. Изключението от това правило е кръвта от група О. Тя има само H антигени, които присъстват и в другите кръвни групи. За човек с група А или В тази кръв е позната. Това прави хората с кръвна група O универсални донори, а кръвта им – особено ценна за кръвните банки.

Ландщайнер докладва експеримента си в кратък труд през 1900 г. „Може да се спомене, че докладваните наблюдения биха могли да помогнат в обяснението на различните последици от терапевтичните преливания на кръв“, завършва със завидна скромност той.

Откритието на Ландщайнер отваря пътя за безопасни широкомащабни кръвопреливания, и днес кръвните центрове използват неговия метод със струпването на кръвни клетки като бърз и надежден тест за кръвните групи.

Ландщайнер отговаря на един стар въпрос, но повдига множество нови. Каква е функцията на кръвните групи, ако изобщо имат такава? Защо червените кръвни клетки трябва да се занимават с изграждането на молекулярни къщи? И защо хората имат различни „къщи“?

Трудно е да се дадат солидни научни отговори на подобни въпроси. Но междувременно някои псевдонаучни обяснения придобиват огромна популярност. „Пълно е с абсурдни теории“, въздъхва Кони Уестхоф, завеждаща отделенията по имунохематология и геномика в Нюйоркския кръвен център.

През 1996 г. един натуропат на име Питър Д'Адамо публикува книга, наречена „Правилният начин на хранене за вашата кръвна група“. Според Д'Адамо кръвните групи отразяват нашето еволюционно наследство, с което трябва да бъдем в хармония.

Кръвните групи, убеден е той, „изглежда са възникнали в ключови моменти от човешката еволюция“.

Според Д'Адамо, О се е появила първа в Африка, при нашите прадеди, които се занимавали с лов и събирателство, група А – при първите земеделци, а група B – преди около 10 000 – 15 000 години в Хималаите. Тип АB според него е най-нова, резултат от смесване на А и В.

От тези предположения Д'Адамо заключава, че нашата кръвна група определя какви храни е най-добре да ядем. За „земеделците от група А, например, е най-подходящо да бъдат  вегетарианци, „ловците“ от група О трябва да ядат повече месо и по-малко зърнени и млечни храни. Според него такъв тип хранене предотвратява инфекции, затлъстяване, рак, диабет и преждевременно стареене.

Книгата на Д'Адамо е бестселър, преведен на 6 езика, с над 7 милиона продадени екземпляра. Следват още книги за кръвната група и серия хранителни добавки, продавани от автора в неговия уебсайт. В резултат лекарите често получават въпроси дали този тип диета работи.

Най-добрият отговор е експерименталният. В книгата си Д'Адамо пише, че провежда 10-годишно проучване за действието на диетата при пациентки, болни от рак, и му остават още две години до приключването на изследването.

Осемнадесет години по-късно обаче данните от това проучване все още не са публикувани. Наскоро изследователи от Червения кръст в Белгия решават да проверят дали има други доказателства в полза на диетата. Те разглеждат над 1000 проучвания, но усилията им не дават резултат. “Няма преки доказателства в подкрепа на здравословното въздействие на диетата според кръвната група“, казва Еми Де Бук от Белгийския Червен кръст.

„Популяризирането на тези диети е погрешно”, заявяват категорично други учени в Transfusion Medicine Reviews.

Независимо от това някои хора, които следват тази диета, докладват положителни резултати. Според Ахмед Ел-Сохеми, медицински диетолог от Университета на Торонто, това не е причина да мислим, че кръвните групи имат нещо общо с успеха.

Ел-Сохеми е експерт в нововъзникващата област на нутригеномиката. Той и колегите му събират 1500 доброволци, проследявайки храните, които ядат, и тяхното здраве. Те анализират ДНК на своите участницитне, за да видят как техните гени могат да се отразят върху въздействието на храната върху тях. Двама души могат да реагират много различно на една диета в зависимост от гените.

„Почти всеки път, когато изнасям лекции за това, някой накрая ме пита „А, това е същото като диетата според кръвната група?“ Не, не е, обяснява Ел-Сохеми.

„Нищо в тази книга не е подкрепено от науката“ – казва той. Но знаейки кръвните групи на 1500-те си доброволци, той решава да изследва дали от тази диета има някаква полза. Той разделя хората според кръвните им групи и им назначава съответните диети. Всеки се оценява и според това колко добре се придържа към диетата. Оказва се, че при някои хора тя работи.

„Уловката – казва Ел-Сохеми – е, че това няма нищо общо с кръвната група на хората“. С други думи, ако имате кръвна група О, можете да се възползвате от диетата за А точно толкова, колкото и ако сте с кръвна група А – вероятно защото предимно вегетарианската диета е полезна за повечето хора.

Диетата за група О също може да е полезна за много хора, защото съкращава голямо количество въглехидрати. Същевременно диетата, богата на млечни продукти, не е здравословна за никого, независимо от кръвната група.

Едно от нещата, които прави диетата според кръвната група толкова привлекателна, е историята за произхода на хората. Но тази история не няма нищо общо с доказателствата, които учените са събрали за тяхната еволюция.

След откриването на човешките кръвни групи от Ландщайнер през 1900 г., учените се питат дали кръвта на други животни също е различни типове. Оказа се, че някои примати имат кръв, която се съчетава добре с някои типове човешка кръв.

Но едва през 90-те години на 20-и век учените започват да дешифрират молекулярната биология на кръвните групи. Те откриват, че един единствен ген, наречен ABO, е отговорен за изграждането на „втория етаж“ на къщата на дадена кръвна група.

А-версията на гена се различава по няколко ключови мутации от В-версията. Хората с кръвна група O имат мутации в ABO гена, които им пречат да произвеждат ензима, който изгражда антиген А или В.

Учените сравняват гена ABO при хората с други видове животни. Лор Сегурел и нейните колеги от Националния център за научни изследвания в Париж са провели най-амбициозното изследване на ABO гените при примати досега.

И те са открили, че нашите кръвни групи са изключително стари. Както хората, така и гибоните, имат генетични варианти за кръвни групи А и В, а те са наследени от общ предшественик, живял преди 20 милиона години.

Кръвните групи може би са дори по-стари, но е трудно да се каже точно колко. Трябва да се анализират гените на всички примати, за да стане ясно. Но доказателствата, които учените са събрали до момента, вече разкриват бурната история на кръвните групи. В някои поколения мутациите са прекъснали една или друга група.

Шимпанзетата, нашите най-близки живи роднини, имат само групи А и О. Горилите, от друга страна, имат само В. В някои случаи мутациите са променили гена ABO, превръщайки А в В. И дори при хората учените откриват, че многократно са възниквали мутации, които предотвратяват изграждането на протеини от „втория етаж“ на кръвната клетка. Тези мутации са превърнали кръвта от А или В в О.

Група А в такъв случай не е наследство от предците ни земеделци, а от маймуноподобните ни предци. Но учените все още не са открили каква може да е еволюционната функция на гена ABO.

Най-поразителният пример за нашето невежество за ползата от кръвните групи е отбелязан в Бомбай през 1952 г. Лекарите откриват, че група пациенти изобщо нямат кръвна група – нито А, нито В и АВ, нито О.

Най-поразителният пример за нашето невежество за ползата от кръвните групи е отбелязан в Бомбай през 1952 г. Лекарите откриват, че група пациенти изобщо нямат кръвна група – нито А, нито В и АВ, нито О.

Ако А и Б са двуетажни сгради, а О е едноетажна, тогава тези бомбайски пациенти са имали само празно място.

От откритието си насам това странно състояние, известно като бомбайски фенотип, се е появявало и при други хора, въпреки че остава изключително рядко. И доколкото учените могат да кажат, в него няма никаква вреда. Единственият известен медицински риск, който крие то, е, когато се налага кръвопреливане.

Хората с бомбайски фенотип могат да приемат кръв само от други хора със същото състояние. Дори кръвната група О, предполагаемо универсална кръвна група, може да ги убие.

Бомбайският фенотип доказва, че генът ABO не носи незабавно предимство. Някои учени смятат, че обяснението за кръвните групи може да се крие в техните вариации. Това е така, защото различните видове кръв може да ни предпазят от различни заболявания.

Лекарите за първи път забелязват връзката между кръвните групи и различните заболявания в средата на 20-ти век. Списъкът продължава да расте.

„Между кръвните групи и инфекциите, раковите заболявания и редица други заболявания все още има много неоткрити връзки“, казва Памела Грийнуел от Университета на Уестминстър.

Хората с кръвна група А са по-податливи на някои видове рак и малария в тежка форма. Хората с тип О, например, има по-голям шанс да получават язви и разкъсване на ахилесовите сухожилия. Тези връзки между кръвните групи и заболяванията все още не са добре изследвани и учените тепърва започват да откриват причините аз някои от тях.

Това може да ни даде насока защо различни кръвни групи са издържали в продължение на милиони години. Предците ни примати е трябвало да се борят с голям брой болестотворни патогени. Някои от тези патогени може да са адаптирани да използват различни видове кръвни антигени.

Патогените, най-пригодени към най-често срещаните кръвни групи, биха се справили най-добре, защото имат най-много гостоприемници, които да заразят. Но постепенно те може би са се лишили от това предимство, убивайки гостоприемниците си. Междувременно примати с по-редки видове оцеляват по-успешно, благодарение  на защитата срещу някои от тези потенциални врагове.

Докато размишлявам върху тази възможност, моята кръвна група А остава за мен все така озадачаваща, както когато бях момче, пише Цимер.

„Но това е по-дълбоко озадачаване, което ми доставя удоволствие.“