Проф. Венцислав Петков работи в най-голямата частна австрийска болница Wiener Privatklinik

Проф. Венцислав Петков е роден в България. След като завършва Медицинския университет в София, заминава за Австрия като специализант по молекулярна биология. Там той получава покана да остане на работа и става асистент по вътрешни болести. Втората му специалност е пулмология, като днес е един от най-известните специалисти по белодробна фиброза и пулмонална хипертония. Занимава се с лечение на тежки форми на астма и ХОББ и участва в подготовката на пациенти за белодробни трансплантации в екипа на световноизвестния проф. Валтер Клепетко. Проф. Венцислав Петков работи в най-голямата частна австрийска болница Wiener Privatklinik.

Проф. Петков обяснява какво се случва с белите дробове, когато бъдат засегнати от CVID-19, и какви изследвания е необходимо да бъдат направени след боледуване от вируса в Edna.bg.

Проф. Петков, знаем, че белите дробове биват най-засегнати от инфекция с вируса SARS-CoV-2. Какво можете да ни кажете за ефектите от инфекцията върху здрави и вече болни бели дробове?

Дихателните пътища изглеждат като дърво, обърнато с главата надолу. Стволът е трахеята. Той се разделя на все по-малки и по-малки клони в белите дробове. В края на всеки клон има малки въздушни торбички, наречени алвеоли. Тук се извършва обменът на газове (кислородът навлиза в кръвта, а въглеродният диоксид се изхвърля). Новият коронавирус може да зарази горната или долната част на "дървото"  - дихателните пътища. Лигавицата може да се раздразни и възпали. В някои случаи инфекцията може да достигне и до алвеолите.

Когато инфекцията достигне дихателните пътища, имунната система започва да се бори с вируса. Дихателните пътища се подуват и възпаляват, като това може да започне в една част на белите дробове и да се разпространи и до други.

Колко след прекарана инфекция препоръчвате да се направи изследване на белите дробове?

По принцип допълнителни изследвания трябва да се направят в рамките на 3 месеца след преболедуване при пациенти, които са имали леки до умерени симптоми (лекувани с извънболнична грижа, които не за били хоспитализирани). Пациенти, които са имали тежки симптоми и при които се е наложила хоспитализация или интензивна медицинска грижа, препоръчвам изследванията да бъдат направени най-късно до 4 седмици.

Какви изследвания препоръчвате да се направят след боледуване от Covid-19?

При пациенти, които са прекарали леко заболяването (не са били хоспитализирани, лекувани са амбулаторно) и вече са асимптоматични, бих препоръчал анамнеза, контролни и обичайни изследвания. За пациенти, които са имали умерени симптоми (лекувани са извънболнично), но които продължават да имат симптоми по време на проследяването е добре да се направят следните изследвания:

► Анамнеза и проследяване;

► Лабораторни изследвания: включително С-реактивен протеин (CRP), креатинин, D- димер, В-тип натриуретичен пептид (BNP), статус на урината;

► Електрокардиограма, ергометрия, абдоминален ултразвук, рентгенография или компютърна томография.

При хора, при които заболяването е протекло тежко - с болнична или интензивна и асимптоматична медицинска помощ, се препоръчват:

► Лабораторни изследвания: включително С-реактивен протеин (CRP), креатинин, D- димер, В-тип натриуретичен пептид (BNP), статус на урината;

► Електрокардиограма, ергометрия, абдоминален ултразвук, рентгенография или компютърна томография.

При пациенти, развили тежки симптоми, които са били хоспитализирани и при които евентуално е била необходима интензивна помощ, с персистиращи или повтарящи се симптоми, е препоръчително освен гореспоменатите изследвания, да се правят и периодични последващи прегледи в дългосрочен план.

Какъв съвет бихте дали на онези, които вече са преболедували Covid-19?

Все още не е категорично доказано за колко време хората, които са прекарали инфекция със SARS-CoV-2, са имунизирани срещу патогена. Не е ясно и дали те могат да заразят други при повторен контакт с него. Затова вече преболедувалите вируса трябва да продължат да спазват необходимите предпазни мерки, като спазване на дистанция, поддържане на висока хигиена, носене на маска и редовно проветряване на закритите пространства.