Положението, в което се намира българската държавност, е критично

На прага на предизборната кампания, малко преди да изтече срокът за регистрация на листите за народни представители за предсрочните парламентарни избори на 2 април, стана ясно, че една от партиите (ВМРО - БНД, Решение №1671-НС от 15.02.2023 г. на ЦИК) няма да регистрира листи с кандидати и ще призовава избирателите да гласуват с „Не подкрепям никого“. Тези две действия - да не се издигат кандидати от регистрирана за участие в изборите партия, от една страна, и да се гласува по екзотичен начин, поставят с острота въпроса: „Има ли смисъл от съществуването на партиите ?“, пише Труд.

Думата „партия“ има латински произход и обикновено се свързва с „partio“ (деля, разделям), но много по-адекватен е коренът от „pars“ (род, родство, основано на кръвна връзка). Близки до политическите партии в миналото (Късното средновековие) са образования, които имат сходно етимологично значение - клиентела, патронаж, котерия, клика, клан, кохорта, лига, фракция, политически клуб. В 19 в. политическите партии имат общи черти с други (юридически лица) сдружения на граждани (синдикати, професионални съюзи, социални движения и обществени организации), които си поставят цели и задачи, които надхвърлят частните интереси на членовете им.

Първите нормативни актове, които уреждат въпросите относно политическите партии са от първата половина на 20 в. и са за тяхната забрана. Царство България не е изключение. Манифестът, оповестен на 19 май 1934 г., който поставя началото на държавен преврат и предшества разтурянето на партиите, констатира, че досегашната партийна политическа система окончателно се е провалила. Пълното разложение на партиите дълбоко е засегнало обществото, държавата и народното стопанство. Последвалата от това „морално-политическа криза“ рискуваше да се обърне в „държавна“. „Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна - национална власт.“

На 13 юни 1934 г. е издадена Наредба-закон за разтурянето на партийно-политическите организации, с която всички политически партии и организации се забраняват; имуществото им се конфискува; всички партийно-политически печатни издания (вестници, списания, брошури и др., както и частни такива, които преследват партийно-политически цели или са с обявена или подразбираема принадлежност, към каквато и да било партийно-политическа организация) се спират; забраняват се всякакви партийно-политически събрания и агитации. Известно е какво е последвало след тези първи действия на тази „неполитическа“ власт.

Политическите партии и сдружения са доброволни сдружения (юридически лица с нестопанска цел в обществена полза) на граждани с избирателни права съгласно нашето действащо законодателство. Цел на създаването и съществуването на политическа партия в България е за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини (аргумент от чл. 11, ал. 3, изр. 1 от Конституцията). Въз основа на представителството на интереси могат да се изведат и функциите, които политическите партии осъществяват. Тези функции могат да бъдат обособени в поне две групи - общи (характерни за всяка демократична държава) и специфични (при нетипични обстоятелства).

Общите функции на политическите партии са насочени както към гражданското общество (изразяване на интереси, предотвратяване на социални конфликти, участие в избори и форми на пряка демокрация, формиране на политически лидери, изработване на програми за управление, мобилизиране на гражданите за действие и участието им в политическия живот, формиране на обществено мнение), така и към държавността (определяне на политиките на органите на публичната власт, формиране и поддържане на състава на държавните и местните органи и в частност - на парламентарно подкрепено правителство). Специфични са функциите на политическите партии при екстремни (по време на протести) или критични (социални, икономически или политически кризи) ситуации.

Положението, в което се намира българската държавност, е критично. Кризата е на политическото представителство и абдикацията на политически партии е доказателство за това. Необясними са констатациите, че „моделът е сбъркан“ и „системата има нужда от промяна“, от една страна, и едновременно с това „участието в избори е безсмислено(!)“. Екзотиката стига до активна агитация за гласуване чрез „Не подкрепям никого“.

В предстоящите парламентарни избори бюлетината, по смисъла на Изборния кодекс, съдържа и квадратче за поставяне на знак „Х“ или „V“, отразяващ волята на избирателя, в което е изписано „Не подкрепям никого“, защото гласуването е задължително. При установяване на резултатите от гласуването една (хартиена) бюлетина съответства на един глас, който може да е действителен или недействителен (чл. 278, ал. 1 Изборен кодекс). Гласът е действителен, когато в бюлетината има поставен знак „Х“ или „V“ с химикал, пишещ със син цвят, в квадратчето „Не подкрепям никого“ (чл. 278, ал. 2, т. 9, въведена с ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.). При машинно гласуване избирателят гласува със смарт карта, като устройството показва бюлетина, идентична с хартиената бюлетина. Избирателят може да не гласува за нито една партия, коалиция или инициативен комитет (чл. 268, ал. 1 и 2, изм., ДВ, бр. 104 от 2022 г.).

Политическа и гражданска безотговорност е да се мотивират (призовават) гражданите с избирателни права да участват юридически чрез (фактическо) неучастие в изборите. Призивите да се гласува с „Не подкрепям никого“ не наказва политиците и партиите, които не искат да формират парламентарно правителство. Защото, въпреки че тези гласове са действителни и повишават избирателната активност, те не влияят върху формирането на изборния праг (4%), изборната квота (цената на един парламентарен мандат) и преразпределението на мандатите. Само чрез позитивно участие (в подкрепа на една партия, коалиция или инициативен комитет) гражданинът може да повлияе на изборния резултат, за да бъде неговия глас равен на гласа на всеки друг избирател.