Как заем от 1500 лева може да стане 6500?

0
Красен Марков: От „Профи Кредит” ме заплашват
Красен Марков: От „Профи Кредит” ме заплашват

Неведнъж е писано срещу кредитни институции, които злоупотребяват с лихвите по кредити на граждани. Тези дни едно младо момче въстана срещу лихварските похвати и попита в прав текст:”Как заем от 1500 лева може да стане 6500?!” 

Красен Марков разказа историята на своята майка, която се принудила да вземе кредит и сега лежи болна заради него. Младежът нахлу с камера в офиса на „Профи Кредит” в Девня и смело зададе въпроса: ”Как заем от 1500 лева може да стане 6500?!” Репортер  разговаря с бунтаря срещу лихвите, които „самоубиха” много българи , пише "ШОУ".

„Здравейте, аз се казвам Красен Станков Марков - син на Ганка Станева от Девня, пише в писмо до редакцията Красен. Майка ми е на 62 години. През 2011 година видяла телефонен номер на кредитен специалист от „Профи Кредит”, залепен навсякъде из Девня. Обадила се на този специалист и той я е посетил на работното й място. Майка ми е искала кредит от 1500 лв. Той й обяснил, че ще трябва да върне 2400 лв. до 1 година.

Майка ми се е съгласила на тези условия. Консултантът извадил документи за подпис: Самият договор е на 3 страници формат А4, изписани с дребен шрифт. Майка очевидно или не е видяла всичко написано в него, или не го е асимилирала – доверила се на служителя на „Профи Кредит” и подписала т.нар. "предварителен договор". Служителят й обяснил, че ще й се обадят дали е одобрена за кредит. 

На другия ден се обаждат на майка ми, като й казват, че не е одобрена за този кредит, но могат да й предложат друг вариант - да удължат срока на договора от 1 на 4 години - майка ми се съгласява. По-късно друг консултант на „Профи Кредит” й дава заема. 

След седмица майка ми получава договор в пощенската си кутия и в него пише, че трябва да върне не 2400 лв. а 6300 лв.! – Да внася по 132 лв. месечно в период от 4 години. Разбрала, че е жертва на коварство, майка не казва на никого от нас и почва да се мъчи да изплаща кредита. Когато е закъснявала с вноските, от фирмата й звънели – заплашвали я със съд и отнемане на имуществото!

След като 3 години и нещо им е плащала този кредит и се е лишавала дори от лекарствата си за високо кръвно, накрая не е издържала и пропуснала 2 вноски. 

Тогава от „Профи Кредит” се обадиха на брат ми и така научихме за кредита”, ни писа Красен. В разговор с нас по-късно ни обясни, че майка му е със съсипано здраве от стреса, в който е живяла продължително време, и като се е лишавала от лекарствата си. 

Това го амбицирало да се заеме с проучването на фирмата-кредитор. Почнал да рови из интернет и открил множество подобни случки. „Законът позволява обикновените граждани да остават подведени и заробвани с тези кредити и нереалните им лихви”, отбелязва Красен и ни пита знаем ли за любопитната подробност, че всички спорове между клиентите и дружеството „Профи Кредит” не се разглеждат в нормален съд, а в арбитражен.

„Този арбитражен съд винаги отсъжда делата в полза на дружеството. Има клиенти, които са били осъдени, без да разберат!”, продължава да се диви на „преференциалното” законотворчество спрямо кредиторите младият българин. „След като вече си осъден от този съд, „Профи Кредит” се обръщат към частен съдебен изпълнител, който също си начислява голяма такса!”, отбелязва Красен и се гневи на коментари, поставящи майка му в графата „балъци”, а кредиторите са наричани ласкаво с думата „тарикати”. 

„Истината е, че с такива кредити много хора остават подведени, животът им се разпада, мнозина дори слагат край на живота си и многознайковците, които казват по адрес на майка ми, че е трябвало „да си отваря очите”, по-добре да се размислят трябва ли да се допуска изобщо това?! 

Някой в тази държава трябва да го спре, казва Красен. От „Профи Кредит” ме заплашват, но няма да ме спрат. Ако се случи нещо на мен, или на член от семейството ми, поне ще се знае кой го е направил!..”, казва младежът. 

В Европейския съд са приели за разглеждане жалба за високите лихви на кредитите у нас 

В Европейския съд са приели за разглеждане жалба за високите лихви на кредитите у нас, ни каза преди време адв. Красимира Филипова, която сподели пред репортер на „ШОУ”, че много скоро ще бъде организирана пресконференция по темата. 

„У нас действително безконтролно се извършва „законен рекет” с обикновените граждани-кредитополучатели”, твърдят и юристи от новоназначения Обществен съвет за правосъдие. Легализирана е дейността на кредитни институции, които работят по собствени правила, наподобяващи безпардонна лихварска дейност”, твърдят те. „ШОУ” преди време писа за краварката Наташа Борисова, на която свързаните кредитни институции „Хипокредит” и „Кредитекс” отнеха дори...кравите. Жената изради трагедията си с едно изречение:Превърнаха ме в роб до гроб!”. 

След медийното огласяване, Наташа успя да пребори кредиторите си в съда, но такива като нея са единици – повечето не успяват. 

Ако се направи статистика на пострадалите от заеми у нас, може да излезе, че всеки втори български гражданин поне веднъж е ставал жертва на заложна къща, кредитна институция, или банка! Икономическата криза държи в желязна хватка обикновените хора и не им дава да си поемат дъх, а в същото време позволи нищо и никакви подлеци и крадци да станат недосегаеми кредитни милионери!, негодуват хората. 



Кредитирането по потаен начин и нечистоплътната политика на банките по отношение на избора на кредитополучатели, по обясними причини от властови характер, от самото начало на демокрацията се превърна в тема табу за публично обсъждане. Обществото обаче плати тежък „кръвен данък” от дългото й премълчаване и днес неудържимо я поставя на дневен ред. „От времето на финансовите пирамиди до днес, излъганите не са намалели и причината не е в наивността на хората, а в това, че тази организирана измама е позволена!”, казват финансисти. 

Стана ежедневие да чуваме, че в дъното на този, или онзи нещастен случай, седял кредит и невъзможността на посегналите да сложат край на живота си, да се справят с изплащането му. 

Пита се трябва ли да чакаме Европейският съд да реши този проблем и кой има интерес да продължава да го неглижира? Или иначе казано, кой има полза да толерира „тарикатите” за сметка на „балъците”?! Няколко ужилени от „Профи Кредит” например, са пуснали жалби до националния омбудсман по времето на Константин Пенчев, който от своя страна се обърнал към Комисията за защита на потребителите. Оттам уж направили предписание до фирмата-кредитор да отстрани в срок неравноправните клаузи, но не се е случило нищо повече от това, че обратно е получен отговор:”Договорите ни са законни!..”

Ще съдя “Профи Кредит” за смъртта на сина си!

„Синът ми беше на 48 години, умря от рак. Те го убиха. Ангел си отиде от стрес и притеснение. 

Ще съдя “Профи Кредит” за смъртта на сина си!”, каза преди време публично 74-годишната София Чуренова от Пловдив. 

През август 2009 година жената решава да тегли кредит от 1000 лева, за да купи климатик. Синът й Ангел й станал поръчител. Година по-късно Ангел получил телефонно обаждане от “Профи Кредит”, че са им отпуснали втори кредит от 660 лева, от който устно се били отказали. /?/ 

Едва след месеци разбират, че е трябвало да го откажат писмено. “От тези пари не сме вземали и лев. Шест месеца са стоели в сметката ми, без да ги пипаме и в същото време е вървяла лихва”, разказва Чуренова. От финансовото дружество непрекъснато звънели на сина й да им дават зор да обслужват кредита. 

„Заплашваха ни със съд. Синът ми се стресира, разболя се и умря от рак заради тези пладнешки бандити и разбойници!”, казва в мъката си Чуренова. Възрастната жена е била осъдена от Арбитражен съд за 2870 лева, от които 800 лева са такса за частния съдебен изпълнител. Лихвите по втория кредит продължавали да се трупат.

„С подписването на договор с компанията клиентът декларира, че се е запознал с Общите условия на “Профи Кредит”, съгласява се с тях и приема да ги спазва, коментират от дружеството-кредитор. В същото време става ясно, че бездушното отношение към хората е довело до това да има осъдени „задочно”. „На хората пращат чрез куриер решенията на делата. Потърпевшите въобще не са наясно какво се случва. Това е нарушение на конституционните им права!”, твърди адв. Кръстева, защитник на Чуренова.

В пресата бе публично оповестен и още един случай с жертва на „Профи Кредит” - 63-годишната Надка Стоянова от София, която през 2011-а изтеглила 1000 лева, за да си купи лекарства. И тя като майката на Красен първо получила парите, и после – договора. И при нея „изненадата” се оказала в хиляди: „Да вземат 1000 лева отгоре, ама 5000?!..”, диви се жената. Ситуацията се усложнява допълнително, тъй като Стоянова е инвалид с признати 72% неработоспособност.



„Блъсна ме кола преди 6 години. Имам 4 операции на краката, обяснява Стоянова, която е пенсионер по болест със 170 лева пенсия, от които 100 трябва да внася на „Профи Кредит”. Николинка Апостолова от Своге пък се оказала длъжник на 9600 лв. срещу заем от 1200 лв. 

„Нямам съпруг, вдовица съм и с кредита трябваше да подсигуря дърва за зимата”, жалва се жената. Принудила се да рефинансира кредита, за да се издължи с първия. "Втория път ми поискаха поръчител - моята племенница, но не ми дадоха екземпляр от договора. След време излъгаха, че не ми го пратили, щото съм била сменила адреса. Нямаше такова нещо. И накрая с куриерска фирма ми пратиха известие, че им дължа... 8650 лева! Почнаха да ме заливат с писма. Дошли са вкъщи двама господа и връчили на малкия ми син ново известие, в което пише, че дългът бил станал 9600 лева. 

Ако ме дадат и на частен съдебен изпълнител, излиза, че със съдебните такси трябва да дам някъде около 12 000 лева заради изтеглените 1800 лева”, недоумява „аритметиката” на кредитора Апостолова. Цинизмът се състои в това, че „грешката е вярна. Красен Марков отвори темата за „Профи Кредит”, но в интерес на обективността, същото важи и за други кредитни институции у нас. 

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Пациенти - това са досадници, които пречат на лекарите да работят с документите!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари