На 28 август летях с Турските авиолинии от Токио до София.

Сутринта на летището в Истанбул имах престой 4 часа. Преди да се кача на полета за София, на гейта проверих дали багажът ми – един голям куфар и един по-малък, са натоварени. На другия ден, 29-ти, много рано сутринта летях за Лисабон и ми беше много важно куфарите ми да пристигнат в София. А и винаги си проверявам така багажа преди прекачване на друг полет.

Служителката ми показа на екрана на компютъра, че двата куфара са в системата и натоварени. След като се качих на самолета, през прозореца даже видях багажа си, беше отделен с още 1 или 2 чанти настрани. Познах си куфарите и защото бяха в пласмасови пликове, в които японските служители на АНА ги сложиха на летището Итами, в Осака, откъдето тръгнах и където няма услуга опаковане на багаж, защото обслужва основно вътрешни полети.

С двамата турци, които седяха до мен и чиито места бяха до прозореца, дори се пошегувахме колко е хубаво да си видиш багажа и да знаеш, че ще бъде натоварен. Моето място, обаче, беше до пътеката и не видях какво се е случило. И за миг не ми хрумна, че след всичко това може да има проблем.

Затова се изненадах ужасно, когато багажът ми не пристигна в София. Дълго го чаках, а основно на лентата се появяваха безкрайните кутии багаж на спортния турски отбор, който пътуваше в самолета. След като стана ясно, че моите куфари ги няма, отидох да попълвам формуляри за непристигнал багаж. Имаше още един българин, пострадал като мен. И една майка с две деца. Служителката на летище София каза, че багажите на трима (или четирима) българи не са пристигнали и че се случва много често. Предположи, че след като самолетът е бил пълен, не е имало място за нашите чанти.

И тогава направих връзката, че куфарите ми са били отделени заедно с куфарите САМО на други българи, за да бъдат върнати на летището в Истанбул, защото в самолета не е имало място за тях заради свръхбагажа на турския спортен отбор. Което е безобразие. Всички останали чужденци, повечето турци, си взеха багажите и излязоха благополучно от летище София. Българите, които ползват турските авиолинии, летят най-вече от далечни дестинации и подобно отношение към багажите ни, и нас самите, от страна на авиокомпанията, е повече от отвратително.

Трябваше да звъня 3 пъти на офиса им в София, за да ги накарам да се свържат с летището в Истнбул и куфарите ми да бъдат натоварени на вечерния полет, а не на следващия ден, когато вече щях да съм отлетяла от София.

Накрая получих потвърждение, че идват (макар че никога не се знаело до последния момент). Наложи се аз да ходя да си ги взимам, защото няма доставка вечерта. След близо 48 часа пътуване от Осака вместо да си легна в 19.00, както бях планирала, и да си почина преди ново ставане в 4.00 и полет в 6.00, трябваше да отида до летището в 21.00.

Куфарите ми пристигнаха. Но големият – най-големият размер Самсонайт, дойде отворен, както се вижда на снимката. Само пликът, в който го сложиха японците и който турците на летището в Истанбул не са могли да разкъсат докрай, го е спасил от по-големи поражения и открадване на повече вещи.

Откраднати са нещата най-отгоре – две найлонови торби, в които бях сложила подаръците за семейството и приятелите ми: неща, които купих в Бразилия и Япония, включително бижута, обувки, и две ценни DVD с традиционен японски театър, който планирах да представя на лекции. Най-вероятно турците са ги помислили за японска анимация и ще бъдат изхвърлени, след като се опитат да ги гледат.

Начинът, по който е разбит куфарът ми и пуснат да пътува отворен, ме кара да мисля, че всичко се е случило, докато са го връщали от самолета на летището, защото само тогава няма камери, ако на летище Истанбул всички процедури се спазват. Във всеки случай, ако не го бяха върнали, това нямаше да се случи. Когато го видях до самолета, всичко беше наред.

Мястото ми беше на 1-ред след бизнес класа – 5Д, достатъчно близо, за да видя добре.

Последва ново подаване на жалби и никакъв отговор повече от седмица. Накрая пристигна емайл от офиса на Турските авиолинии в София, че куфарите ми били изискани от турските митнически служби на летище Истанбул и нямало как да им откажат?! Което е абсурдно.

Първо, аз съм транзитен пътник, не минавам паспортен и граничен контрол в Турция и багажът ми не би трябвало да подлежи на митническа проверка, още повече в мое отсъствие. Второ, дори и това да не важи във все по-клонящата към авторитарност, явно във всякакво отношение, Турция и митническите власт някак да са изискали куфарите ми да бъдат върнати от самолета на летището, тези митнически власти нямат право да крадат личните ми вещи!

Бях препратена да подавам нова жалба, на сайта на авиокомпанията, до застрахователната им агенция, която, разбира се, ме разиграва вече три седмици и предлага смешно обезщетение. А самата авиокомпания дори не ми се е извинила за причинените щети и неприятности.

Давам публичност на случилото се, за да предупредя сънародниците ни в чужбина, а и тези, пътуващи от страната на далечни разстояния, да избягват турските авиолинии заради безобразното им, арогантно отношение към българските пътници.

И да добавя, билетът ми – Осака – Токио – София – Токио, е на цената на билета премиум икономи с Ер Франс (София – Осака – София), който купих преди време. Билетите от Япония действително са по-скъпи, но миналата година, когато летях за първи път с турците, и то от Осака (още предлагаха такъв полет), платих тройно по-малко от сега.

Единствената ми надежда е, като се върна в Япония, да получа по-адекватно съдействие от представителите на авиокомпанията там. И никога вече няма да си дам парите на турските авиолинии.