Онзи ден ми се случи най-странното нещо на света.

Изминах разстоянието между два български града с влак на БДЖ само срещу едно левче. Да, правилно разбрахте - 1.00 лв.

Разстоянието между двата града е около 20 километра. С кола трябва да заредя 10-15 лв. С такси ми излиза 25 лв, и то при уговорка. Автобусът ми взима 3 или 4 лв. Но БДЖ ми взе само едно левче и нито стотинка повече, пише Lentata.com.

Историята започна така, че щях да изпусна влака.

Хванах го в последните му 30 секунди, преди да потегли. Тъй като не съм се возил на влак от години, очаквах вътре да има някой, който да продава билети. Поне така предположих.

В България пътуването с влак е преживяване, което човек задължително трябва да опита.

Идилия.

Спирането на всяка поляна, борче, водопад и рекичка - беше толкова приятно. Действаше ми разпускащо да слушам най-различни имена на спирки, на които никой никога нито слизаше, нито се качваше.

Температурата вътре беше около минус 17 градуса, което пък особено добре се отразяваше върху моята предразположеност към настинки.

Явно след като години наред се возехме в някакви каруци, в задух, без прозорци дори,  сега от БДЖ са открили, че в света съществува нещо, наречено климатик.

Супер! Но поне да се научат и как се използва това чудо на технологията...

За мой огромен ужас влязох и в тоалетните на БДЖ: нямаше по-покъртително място от това. Опасността от зарази дебнеше отвсякъде и аз смутено затворих вратата. Опитах да се отдам на други мисли...

Всъщност, точно по това време започнах да се оглеждам за табели, които да ме насочат към нещо като каса или място, където се плаща.

Нямаше.

Само една жена крещеше на запис коя е наближаваща спирка. След това изграчваше нещо, което явно беше английската версия на името на водопада, който трябва да посетим този път...

По едно време се появи намръщен господин, представящ се за контрольор.

За пореден път нямаше поздрав или обръщение. Само - карти и билети - МОЛЯ!

Започнах най-подробно да обяснявам ситуацията: хвашането на влака, търсенето на табели, обикалянето из влака.

- Абе ти на луд ли ме правиш бе, момче?- изкряска кондукторът и една лига му потече от устата. - 30.00лв. глоба за липса на билет и 10 лв. за билета- 40!

- Ама как 40.00 лв? - запоретестирах аз. Искам да си купя билет, просто не знам от къде.

- Ха, не знаеш. А кой да знае. Знам ги аз тия приказки. Искаш аванта да минеш.

Как ли го прецени - запитах се аз.

И за какво да мина аванта. За пневмонията, която щеше да ме хване всеки момент? За закъснението от 30 минути?

За гарите, които не исках да посещавам и виждам от нещо, наречено БЪРЗ влак? Или за тоалетната, която ти действа разхлабващо?

Накрая се смили. Може би ми повярва.

- Дай едно левче и да си бегам - ми каза той.

- Но как едно левче, нали билетът е 4 лв...

- Дай, айде. Не се обяснявай. Толкова е като си го купиш от мене. Левче.

Дадох си аз левчето. И човекът си тръгна.

После говорих с много от моите познати.

Оказва се, че за тази дестинация никой не си купува билет.

Всички дават левче и изминават 20 километра с него.

Явно БДЖ е наказано за условията, които предлага. И то, наказано именно от своите служители, които си прибират десетки левчета на ден.

Обявиха моята гара. Време беше да слизам. И да се моля никога повече да не ми се наложи да си давам левчето за подобни пътувания.