Знаете ли, че първите бюлетини са писани на ръка и са пускани в урни без плик.

А спомняте ли си десетките малки цветни бюлетини? Може би няма да забравите и дългата над метър и половина интегрална бюлетина. Kак през годините се е променила бюлетината разказват Васил Детелинов и Иван Станев, цитирани от BULGARIA ON AIR.

Първите избори на Третата българска държава се провеждат веднага след Освобождението.

Тогава народът е трябвало да избере своите представители за първото Велико народно събрание, което да напише Търновската Конституция. Изборът е бил мажоритарен. Бюлетините са бели листчета, на които всеки грамотен, имащ право на глас, е трябвало да напише името на кандидат-депутата. Така мажоритарно българският народ гласува до 1911 година.

"За първи път се появяват цветните бюлетини през 1911 г. в изборите за 5-то Велико народно събрание и тези партии предварително е трябвало да заявят цвета на бюлетината. Да се регистрират в Софииския окръжен съд и тези цветове стават традиционни за партията- оранжевия за земеделската партия, лилавия за демократите, виненеочервената за комустическата партия"- обяснява Дарина Билярска, експерт в Централния държавен архив.

Между 1919г. и 1934 г. изборите са задължителни и е имало глоба между 20 и 50 лева за негласувалите. През 1938 г. право на глас започват да имат и жените. Избирателни списъци е имало и тогава. В тях е пишело дали гласуващият е грамотен, каква е професията и възрастта му.

"Когато бюлетините са били бели те са пускани директно без пликове, но по избирателния закон те е трябвало да бъдат сгънати на 4. Членовете на избирателното бюро са следили за това, тъй като и тогава са правени опити за фалшифициране и измами и са сгъвали по 2 или 3 бюлетини. Но законодателят е казал,  че се брои само една без значение дали вътре са сгънати още 3 или 4"- разкзва още Дарина Билярска.

 И след 1944 г. партиите избират цветни бюлетини. Използват се цветовете от бита и ежедневието на хората. Така избирателите били агитирани да гласуват с морава, портокалена, куршумена, кайсиева, зелена или розова бюлетина.

"Ето ви традиционния цвят на земеделците, розовия на социалдемократите, традиционния кремав на радикал - демократите, цвета на звено, винено червения на комунистическата партия. След 1947 г., когато се ликвидира многопартийната система имаме избори с една партия и БЗНС разбра се. Бюлетините са бели, мажоритарни. Цветната е тази за референдума през 1971 г.  - бяла и червена за нова Конституция"- обяснява  Дарина Билярска.

И така до 1990 г.  когато след демократичните промени се възстановява многопартийността и отново се връщат цветните бюлетини.

"Знаете колко емоции се вложиха в цветовете да се запазят старите традиционни, - БСП червени, опозоцията в синьо, демократическата в лилаво и т.н." - разкзва още Дарина Билярска.

Партиите са толкова много, че цветовете свършват. Решението за останалите политически сили е бели бюлетини с цветни ленти. С шарените бюлетини се гласува и в началото на 21 век. За първи път интегралната бюлетина е въведена през 2005 г.  Тогава с нея избираме 40- то народно събрание. Интегралната бюлетина е предложена от партия НДСВ. Дебатите за нея са близо 4 часа. Нейни противници са от ДПС. Мотивът - неграмотният електорат ще бъде технически затруднен да гласува с обща бюлетина, цветната е лесно разпознаваема.