Историкът доцент Тодор Чобанов разказва за ролята на политическия елит и народа в Съединението

Денят на Съединението е сред най-значимите дати в българската история и е сравним единствено с обявяването на Независимостта. Тези две събития са тясно свързани, като Независимостта е следствие от успешното Съединение на Княжество България с Източна Румелия. Това е един от малкото моменти в историята, когато целият народ и политическият елит се обединяват около обща кауза, изискваща всеотдайност и усилия. Историкът доцент Тодор Чобанов подчертава, че Съединението черпи силата си от вековете на революционни борби и действията на водачи като Левски и други революционери.

Още след разпокъсването на българското етническо землище на Берлинския конгрес през 1878 година, започват да се създават първите комитети за Съединение, както във Велико Търново, така и в Пловдив. Според доцент Чобанов тези комитети са ръководени от легенди на революционното движение, които осъзнават необходимостта от обществена подкрепа и международно признание.

Ролята на княз Александър I Батенберг също е ключова за успеха на Съединението. Той е определян като светла личност и важна фигура, благодарение на връзките си с европейските велики сили. Князът фокусира военното усилие на българския народ в критичния момент, когато страната се изправя срещу сръбската агресия, която, ако беше успешна, би нанесла тежък удар на идеята за обединение.

Важен фактор за успешното Съединение е и единството на политическия елит. Най-активна роля в процеса са имали тракийските българи, които създават първите структури за организиране на движението. Доцент Чобанов също така отбелязва, че след този исторически преход старите политически партии бавно изчезват, което е естествен процес в развитието на всяко общество.