През април миналата година множество италиански вестници публикуваха новината, че българката с италианско гражданство Азора Раѝс (артистичен псевдоним на Зорница Лозанова) е била арестувана с обвинението, че е криминален шеф по клониране на кредитни карти.

Тъѝ като и “24 часа” писа за този арест, позоваѝки се на италиански вестник, излизаме със следното опровержение, изпратено ни лично от заинтересованото лице.

Азора Раис се свърза с нас със следния коментар, публикуваме го без редакторска намеса:

“Бях арестувана само с предположения, без никакви реални доказателства и без да се иска никакъв съд. В Италия го наричат предварителен арест (карчере превентиво) тоест затвор без съд и присъда. Страсбург, ООН и хиляди други международни наблюдатели поискаха от Италия да бъде премахнато веднага, защото противоречи с член 13 от италианската Конституция, където пише, че личната свобода е несъприкосновена и че всеки е невинен до доказване на противното. А при мен такива доказателства не съществуват.

В Италия отдавна започна “лов на вещици”, още с кризата през 2008 година. Радвам се, че в момента Радикалната партия (чиѝто член съм и аз) постига сериозни успехи на фронта на човешките права.

Извоювахме например да няма предварителен арест за престъпления, за които законът предвижда до пет години, тоест да бъдат арестувани хора без съд и присъда, а само когато вече има ясна сентенция.

Аз съм личност, която няма дори неплатени глоби. В момента съм на четиредесет години и никога не съм била осъждана. Имам абсолютно чисто съдебно минало.

Италианските медии тенденциозно подсилиха новината с цел по-голяма сензазионност на събитието. Може би защото съм българка (независмо, че съм италианска гражданка от десет години) и за нас се носи лошата слава в чужбина, че или сме жрици на любовта или работиме като беѝби-ситтер.

Обвинението към мен никога не е било шеф на банда, нито пък някога съм се занимавала с порно. Просто решиха да направят една сензация на моѝ гръб и вестниците в България наивно я преписаха, без да проверят информацията.

Но гафове стават. Много малко българки са успяли в Италия на ниво, което да не е грижа за възрастни хора, деца или работа като барманки.

Аз лично съм следвала политология и психология в “Климент Охридски” и “Нов български университет”. След това преместих следването си в “Луисс” и “Сан Пио Куинто”.

Междувременно се записах в албото на финансовите консуленти и отворих собствен офис в Рим. Започнах работа и като воис в радио М2О, с което издадох множество компакт дискове в стил евроденс, продадени в Австрия, Чехия, Америка и др страни. Всеки може да го провери, защото моите песни са в интернет пространството.

Записана съм в СИАЕ – асоциацията на певците и на авторите в Италия. Отделно имам награди като автор на песни от културна асоциация “Астра”. Написала съм три книги, от които последната (“Интимен хороскоп”) е издадена и в Италия.

Като на всеки артист и моята външност е по-провокативна, но това не значи, че правя порно филми. Да бъдеш различен е нормално за хората от шоубизнеса. Все едно да твърдим, че леѝди Гага, която провокира с поведение и облекло е порно актриса!

Нещата, с които се занимавам са доста трудоемки и изискват внимание, труд и присъствие на работното място (офиси и студио). Наела съм адвокати, които работят по въпроса с огромното дискредитиране и морални щети, които ми нанесоха безпричинно някои италиански вестници и както се казва “всяко зло за добро”.

Имам множество музикални и работни проекти. Смятам да заведа и процес за незаконното ми задържане, защото аз не познавах нито един от хората, които са обвинени заедно с мен. Как може да съществува група, когато не познаваш участниците?

Това е логичен абсурд. Между нас няма нито разговори, нито срещи, нито телефонни обаждания. Единствените такива са със съпругът ми по разбираеми, семеѝни причини.

Бившият ми съпруг не познаваше настоящият ми. Тоѝ дори не знае думичка български! Апартаментът, в който живея, е всъщност вила и е лично моя. Винаги съм плащала данъците и работила в пълна прозрачност. Все пак, в нито една страна не се арестуват хора само защото са семеѝни.

Смятам, че това е поредната съдебна грешка, но не е нищо ново, защото Италия е наѝ-съдената страна в Страсбург (от собствените си граждани) за съдебни грешки и дължи обезщетение от половин милиард евро. Това, което ме огорчи е пълният непукизъм по отношение на българското посолство към съгражданите им.

В италианските затвори се намират множество българи без съд и присъда, а само с недоказани обвинения. Никой не прави нищо по въпроса, освен ако те нямат пари да си платят адвокат.

Би трябвало външното министерство да назначи служебни адвокати (платени от държавата), които да следят за подобни „издънки” в италианската, правна система.

От тази година е въведена мярката за отговорност на съдията (пак по молба на радикалната партия и под натиска на Европейска общност).

Тоест, ако един съдия сбърка и изпрати невинен зад решетките да плаща от собственят си джоб (предвижда се изземване в размер на половината от заплатата му).

Азора Раѝс (артистичен псевдоним на Зорница Лозанова)