Утре /30 ноември/ Българската православна църква почита паметта на Свети Апостол Андрей,  наричан още Първозвани, понеже пръв сред 12-те апостола е повикан да тръгне след Исус Христос.

Той е един от най-тачените светци в християнската църква, особено важен мисионер на християнството на Балканите, обиколил всички Черноморски земи, разказва Росица Върбанова от Музей на мозайките - Девня с филиал Етнографска къща с. Кипра.

Според Евангелието Св. Апостол Андрей е брат Св. Апостол Петър и до края на жизнения си път е проповядвал християнството сред балканските причерноморски народи.

Умира в мъки и страдания в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията „Андреев“. Той се счита за апостол на православните славяни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол – Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили Св. Кръщение и миропомазване православните българи, сърби, руси и др. През ІV век мощите на Свети Андрей са пренесени в Цариград и поставени в църквата „Св. Апостоли“. През ХІІІ век, след завладяването на Цариград от кръстоносците, те са пренесени в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието, например в разказа за нахранването на народа с пет хляба. Българската православна църква почита светеца с празнична света литургия във всеки храм.

По нашето Черноморие той е почитан наравно със Св. Никола като повелител на морските бури, а в Югозападна България има поверие, че е баща на Св. Никола.

Имен ден празнуват: Андрей, Андрея, Андриян, Дешка, Първан. 

ЛЕГЕНДИ, ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ

В българския народен календар празникът е известен като Андреевден, традиционен празник, посветен на мечката, наричан още Мечкинден. В народната митология за него има интересни легенди. Според една от тях Свети Андрей живеел като отшелник в планината, обработвайки малка нива, но един ден мечка изяла вола му.

Тогава светецът се разгневил и впрегнал мечката в ралото и изорал земята. Оттогава се вярва, че Св. Андрей е повелител на дивите животни, господар на мечките и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. Друго предание разказва, че Св. Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон“.

Затова в определени региони на България традициите и обичаите на този ден са свързани с умилостивяване на мечката, за която нашите деди са вярвали, че им носи здраве. Тя била на висока почит, понеже е враг на вълците, които нападат хората и стадата. Вярва се, че на този ден мечката обикаля къщите и ако не са й приготвили храна, изяжда децата, затова се вари царевица, която тя много харесва.

На този ден се разказва и легенда, в която белобрад старец наказва зла мащеха, като превръща завареното й момиче в златно, а родното й – в голяма черна мечка.

Както повечето празници в народния календар, и този е свързан с последователността на сезоните, бележи началото на зимата. Традициите и обредите му са смесица от езически и християнски ритуали, свързани с надеждата за по-лека зима, за запазване на реколтата, за щедра стопанска година.

Според народното поверие от 30 ноември денят започва да расте /„наедрява“/ „колкото просено зърно“, а слънцето да помръдва „както пиле в яйце“. Затова в народната традиция този ден се нарича още Едрей, Едринден. В тази връзка народът ни отбелязва Андреевден като празник на семето /зърното/ – символ на плодородието, с него именно са свързани и редица обичаи за празника.

В различните краища на България се нарича още Андреювден, Андрея, Ендрин, Ъдрей, Едревдън или Дрейовден.

С надеждата за плодородие е свързана традицията /обредната практика/ в навечерието на празника да се варят в ново гърне различни зърна – царевица, жито, грах, фасул, леща или всичко, което се сее на нивата.

Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна, за да бъде годината плодотворна и богата.

Рано преди изгрев слънце най-възрастната жена в дома взема шепа от сварените зърна – царевични, според поверието, и ги хвърля нагоре в комина с думите: „На ти, мечко, сварен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“ , като вярва, че „мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората“. 

След това всеки член от семейството хвърля по малко в комина, за „да израснат посевите високи“. Останалото количество се слага на трапезата – хапнат всички, дава се и на домашните животни, за да бъдат плодовити. В някои краища на България част от варивото се раздава за здраве и берекет из махалата, а на други места не изваждат храната от дома, за да не изнесат плодородието.

На особена почит на този ден са младите булки, които го празнуват, очаквайки също плодородие и здраве – да нарастват като деня и семената, да пълнеят с новите рожби, да раждат здрави и хубави деца.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

• Според народните поверия и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи: „На Едрей ден започва да наедрява денят, колкото едно просено /житно, маково или синапено/ зърно“.
• Всеки в дома трябва да хапне от варивото, за да е здрав през годината и да му наедрява късметът като варено зърно.От варивото се дава и на животните, за да расте здраво потомството им.
• На този ден празнуват и невестите, с което очакват благоволението на съдбата – да нарастват и да раждат повече деца.
• На Андреевден жените не работят домашна работа – тъкане, шиене, пране, тъй като ако спазват забраните, в къщата ще има плодородие.

На този ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Първан, Дешо и техните производни.

Като символ на плодородието, зърнените култури – жито, нахут, царевица, фасул, леща, грах, са основното присъствие на обредната трапеза. Освен тях, стопанката на дома замесва пита и понеже празникът е по време на Коледните пости, всички ястия са постни.

ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ

ПРЯСНА ПИТА

Необходими продукти: 1 кг брашно, 1 1/2 ч. ч. хладка вода, 1/2 ч. л. сода бикарбонат,. 1 ч. л. сол.

Начин на приготвяне:

В предварително пресятото брашно се прави „кладенче“, сипват се водата и солта, содата с 2-3 капки оцет. Омесва се твърдо тесто. Оформя се питката, слага се в намаслена тавичка. Отгоре се мокри с вода, набожда се с вилица. Пече се в силна фурна, след което се завива в кърпа.

ФАСУЛ ЯХНИЯ С БУЛГУР

Необходими продукти:

500 г фасул, 100 г булгур, 125 г масло, 2 сушени чушки, 2 моркова, доматено пюре, джоджен, сол.

Начин на приготвяне:

Сварява се бобът с чушките, морковите, доматеното пюре, джодженът и сол на вкус с повече вода. Отделно булгурът се запържва в маслото, след което се изсипва в тавичка. Върху него се сипва свареният боб и се залива с 3 ч. ч. бульон от варенето на боба. Ръси се с червен пипер и се пече, докато остане на мазнина.

ВАРЕНИ ЖИТНИ И ПРОСЕНИ ЗЪРНА

Необходими продукти:

2 ч. ч. грухана пшеница, 1/2 ч. ч. просо, 1 ч. ч. захар, 1 ч. ч. счукани орехи, 1 ч. л. канела.

Начин на приготвяне:

Изчистените и измити зърна се сваряват до омекване, като се варят в съотношение с водата 1:3. После се смесват със захарта, орехите, канелата.

ТИКВА С ОРЕХИ

Необходими продукти:

1 малка тиква, 1-2 ч. ч. счукани орехи, 1 ч. ч. захар, 2 ч. ч. прясно мляко, 4 яйца.

Начин на приготвяне:

Изчистената и нарязана на парчета тиква се задушава, като на дъното на тенджерата се слага чинийка. Парчетата тиква се нареждат с кората нагоре. Сипва се 1 ч. ч. вода. Захлупват се и се варят. Когато са готови, им се маха кората, а месестата част се смачква. Разбиват се добре яйцата със захарта, слагат се орехите.Намазва се средно голяма правоъгълна тавичка с масло и се изсипва сместа. Пече се до получаване на коричка.

ВАРЕНА ЦАРЕВИЦА

Необходими продукти:

2 ч. ч. царевични зърна, захар или сол на вкус.

Начин на приготвяне:

Почистените и измити зърна се сваряват, докато омекнат добре, даже да „разцъфтят“. Ядат се топли, по желание със сол и захар.