Липсват следприватизационни ангажименти за повечето предприятия, придобити от Николай Банев през Агенцията за приватизация.

Това показва справка на bTV.

Единственото изискване на държавата при продажбата на заводи и дружества е било новият собственик да заплати цената за покупката.

През Агенцията за приватизация Николай Банев купува мажоритарните дялове на няколко големи предприятия. Повечето от тях от години вече не съществуват. Сделките минават през дружествата „АКБ Актив” и „АКБ Форес”.Така Банев придобива основните пакети от завод „Полимери”, от „Топлофикация-Ямбол”, от топлофикацията в Казанлък. Също и от завода за електромотори „Елма” в Троян. Всички те днес не работят.

Фамилията се сдобива и с 60% от ваканционно селище „Русалка”, както и 80% от капитала на „Алеко спорт”, в момента в ликвидация. Всичко това – за 16 милиона долара и над 3 милиона лева.Освен това, фирми свързани с Баневи придобиват миноритарни дялове от други дружества. А чрез боновете и масовата приватизация Баневи се сдобиват и с мажоритарните пакети.

От прокуратурата пресметнаха, че предприятията, доведени до разруха, са над 130. По информация на bTV разследващите, освен към „Полимери” са насочили вниманието си и към разграбването на „Топлофикация-Казанлък”, придобита изцяло от АКБ за 1,6 млн. лв.Днес от дружеството са останали само руини и спомени, а навръх Нова година през 2005 г. парното спира. Хората си спомнят как буквално се е наложило да оцелеят през дългата зима.Сходна съдба има и заводът за роботостроене в Стара Загора, където някога работели 1200 души и на които Банев обещавал светло бъдеще. Фалитът дошъл само за 6-7 месеца.

Сходна е съдбата на химическия завод „Панайот Волов” в Шумен.Перлата в короната – Ваканционното селище „Русалка”, се пази като военна база.

Самият Банев никога не е отричал, че бизнес и политика вървят ръка за ръка. Още през 2013 г. в bTV Репортерите разказахме за това. Бизнесменът тогава определи политиката като „най-пряката и бърза възможност да станеш богат. Тогава Банев разказа как е помагал на БСП по времето, когато партията не е можела да плаща сметки и заплати, „в това число и на Станишев”.

На държавното обвинение бяха нужни години, за да разбере, че придобитите от Банев предприятия се водят към фалит.