На 27 юли 1955 г. два изтребителя МиГ-15 са вдигнати по тревога от военното летище Доброславци. Целта им се оказва пътнически самолет „Констелейшън“ на израелската компания Ел Ал. Той лети по маршрут от Ню Йорк през Лондон, Париж, Виена и Истанбул за Тел Авив, но се отклонява от маршрута си и навлиза в българското въздушно пространство, което по това време е отворено само за полети от социалистически страни.

Близо до Петрич оръдията на двата МиГ-а поразяват авиолайнера. Машината се разбива в планината Кожух. Всички 58 човека на борда, сред които 7-членен екипаж, загиват. Трагедията става по време на един от най-напрегнатите периоди от Студената война.

Ако не се подчини, свалете го!

Очевидци разказват, че повече от 15 минути двата български изтребителя кръжели около пътническия самолет, опитвали се да отклонят посоката му и да го накарат да кацне. След като командата им не била разбрана, последвала атака.

В разказите си пилотите на изтребителите Петров и Цанкийски поддържат тезата, че самолетът първо спуска колесник и задкрилки, за да им покаже, че ще изпълни заповедта за принудително кацане, но после рязко завива към Гърция.

Заповедта за свалянето на самолета е дадена от ген. Величко Георгиев, който е цитиран да казва: „Ако самолетът се опитва да напусне нашата територия, без да се подчинява на заповедите и няма време за повече предупреждения, свалете го!“

Докато самолетът бил със спуснати задкрилки пилотът Цанкийски фотографирал самолета от управлявания от него изтребител, но филмът е иззет за целите на разследването. След това така и не е намерен.

През очите на очевидец

77-годишният днес Георги Кокошинков от Старчево ясно помни катастрофата. Бил сред тютюна, когато видял самолета. ”Взривиха го и тръгва към Петрич, обаче не може да премине Беласица и прави завой над Дрангово, отива по Струма нагоре и точно над Кожух се взривява. Самите резервоари ли вътре гръмват, какво е по-точно не знам…, и се дели: лявото крило отива край Мулетарово, другата част отива към Рупите.”, спомня си мъжът.

Виждайки, как самолетът дими, дядо Георги си помислил, че димът е отрова: „Тогава учехме ПВХО, противовъздушна и химическа отбрана, и мислихме да не е отровен газ този самолет, който пуска и лягаме на земята да дишаме чрез земята, да не бъдем отровени. Обаче след това се каза, че е бил самолетът, пушекът от самолета.”

Почернени фамилии и мародери

Георги Атанасов, кмет на село Рупите, където се разбива машината, казва, че за него случаят е доста мистериозен и не се знае много – материалите били засекретени.

„Идваха преди 4 години хора от Израел, потомци на загинали, които искаха да видят лобното място на близките. Имаше идея да се направи паметна плоча на загиналите, като израелското посолство щеше да поеме ангажимент за изграждането на такава.”, казва той.

Паметна плоча обаче до ден днешен не е направена. Делегацията от Израел била съпроводена от кмета на селото и очевидци на инцидента. Сред тях е и Лазар Касапов. Той разказал на роднините на загиналите какво е видял и чул по време на инцидента. Хората не спирали да плачат.

Касапов разказва още, че в момета на падащите от небето парчета от самолета местните хора изпаднали в паника и хукнали да спасяват житото по полята. Започнали и мародерствата: „Милицията дойде, ограничи района обаче през това време бяха изнесени много неща дето са имали пътниците. След това продаваха за пръв път имаше такива малки радиоапаратчета дето са джобните. (…) Ами, обрали бяха мъртъвците. Други бяха търсили злато и така нататък.”

Версии, версии, версии

Три дни след инцидента пристига израелска разследваща комисия, но повечето останки от сваления самолет вече са премахнати.

Причините според различните източници са няколко:

Според тогавашният заместник-министър на отбраната ген. Захари Захариев на мястото на катастрофата са намерени около 300 килограма сребро, разпиляно на ситни топчета, така се ражда версията за контрабанда.

Друг любопитен факт е, че сваленият самолет е бил пилотиран лично от бившия пилот на Уинстън Чърчил – Реджиналд Стенли Хикс, което авторитетни български авиационни историографи привеждат като аргумент, че отклонението от маршрута не е било случайно.

Според други на самолета се намирал агент на израелското разузнаване „Мосад”.

Версиите са различни, но според Израел причината за отклонението е гръмотевична буря, повредила навигационната му система. Данни обаче за такава точно в този ден няма.

Цели два дни тогавашните български комунистически власти крият каквато и да било информация за трагичния инцидент. Той обаче предизвиква коментари по целия свят – за свалянето на самолета съобщават информационни агенции от Белград, Атина, Вашингтон, Лондон, Берлин.

Израелското правителство незабавно изразява остър протест, а българското изразява официално дълбокото си съжаление.

В печата се появява официално изявление чак на 3 август, седмица след инцидента. В него като причина за свалянето на машината се посочва нарушаване на въздушното ни пространство като правителството признава, че вероятно военновъздушните сили са действали прибързано и затова поднасят своите съболезнования на семействата на жертвите.

Израел подава и искова молба до Международния съд в Хага, но с решение от 26 май 1959 г. съдът отказва да заведе дело срещу България с мотива, че това не е в неговата юрисдикция. След инцидента вътрешният министър Георги Цанков прави опит за репресиране на пилотите Петров и Цанкийски, но без успех – летците не могат да бъдат съдени за това, че са изпълнили заповед.

9 години по-късно България изплаща обезщетение от 8292 долара за всеки загинал.

Така България създава прецедент, а в света започват да се появяват още такива случаи на сваляне на граждански самолети с невинни пътници от военни изтребители