У нас се произвеждали най-много и най-добри компютърни вируси

„Как България се превърна във водещата фабрика за вируси в света“ – това заглавие се появи вчера следобед в специалната медийна подборка на редовния бюлетин на Massachusets Institute of Technology. Връзката води към безплатна и свободно достъпна статия в английския вестник „Гардиън“ под заглавие „По следите на Dark Avenger: най-опасния създател на вируси в света“, пише TechNews.

„Създателят на някои от най-зловредните програми е анонимен вече повече от три десетилетия“, коментира редакторът на специалната подборка на MIT, преди да предостави линка към статията (специалната медийна подборка в бюлетина на MIT представлява колекция от 10-20 заглавия от световните медии по 10 актуални теми, които „трябва да се прочетат“ – б.а.). Самата публикация на „Гардиън“ разказва за тъмните времена през 1980-те години, когато „за любителите на компютърните вируси няма по-добро място на света от България“.

Статията на известното британско издание е публикувана на 9 май около 06:00 ч. британско време. Още същият ден тя намира своето място в бюлетина на MIT, разпратен само няколко часа по-късно.

Талантливи и отегчени

Сюжетът се върти около личността на млад ИТ инженер на име Веселин Бончев и незнаен злодей, който създава компютърни вируси и се подвизава в компютърния свят под псевдонима Dark Avenger. В напоителни 25 000 знака – дължина, пет пъти по-голяма от статия като настоящата – „Гардиън“ разказва как младият учен Бончев изследвал появата на ранните компютърни зарази. Той, според изданието, я коментирал из тогавашните медии, с което обаче „вдъхновил още повече автори на вируси“.

Статията на британския вестник реферира и към основателя на Центъра за тестване на вируси в Хамбург Мортън Суимър, който „е цитиран в статия на New York Times от 1990 г.: „Българите не само произвеждат най-много компютърни вируси, те произвеждат най-добрите“.

„Българската фабрика за вируси беше фабрика в смисъла на Анди Уорхол: свободен колектив от млади български мъже (всички бяха мъже), които бяха много интелигентни и отегчени. Писането [на вируси] се превърна в източник на интелектуална стимулация и форма на социално разграничение“, разказва „Гардиън“.

Публикацията подчертава, че особнякът зад псевдонима Dark Avenger остава неизвестен.

„Това, че някой или някоя група може да предизвика хаос в световен мащаб и да остане в неизвестност, е забележително, особено като се има предвид, че България е малка страна…“, пише авторът.

„Неизвестността на Dark Avenger бе предвестник на предстоящите неща. Едно ново поколение ще използва булото на анонимността, за да действа напълно безнаказано. И те биха наводнили нововъзникващата глобална мрежа с нови видове самовъзпроизвеждащ се злонамерен софтуер, много по-разрушителен от всичко, създадено от Dark Avenger, с много от които все още живеем днес“.

В края на статията има малка пояснителна бележка. Тя уточнява, че публикацията е „редактирана извадка“ от книга под заглавие „Fancy Bear Goes Phishing: The Dark History of the Information Age, in Five Extraordinary Hacks“, чиито автор Скот Шапиро е и автор на самата статия във вестника.

Крайностите на махалото

Историята, разказана в книгата и статията, в голямата си част се развива в последните десетилетия на миналия век. Мнозина от по-възрастните специалисти в ИТ бранша си спомнят добре за Бончев и събитията, засегнати в повествованието.

Но както махалото на стенен часовник се движи между две крайни положения, през следващите десетилетия България измина дълъг път на развитие в ИТ, достигайки до другата крайност: с годините тя се превърна в средище на ИТ таланти, където немалко от водещите технологични компании в света изграждат свои ключови развойни центрове.

HP и SAP, Visteon и Bosch са някои от глобалните технологични гиганти, създали големи технически екипи именно у нас в новия век. От години тук са още разработчикът на складови роботи и автоматика Ocado Technology, развойни екипи имат IBM и VMware, която създава сърцевината на своя софтуер в София, американската Progress, Micro Focus, немската Software AG, Endava, няколко големи разработчика на игрово-развлекателен софтуер и още цял списък с имена. Само през последната година звена у нас откриха канадската ИТ компания Adastra, софтуерният разработчик DataArt, американската фирма за AI системи LivePerson – и то не само в София, но и в Русе, Варна.

Технически и развойни ИТ екипи у нас вече имат и редица световни компании от други индустрии. Например ИТ центърът на Кока-Кола в България е ключова част от глобалната ИТ мрежа на корпорацията от над 5 години. Стъпването на японската Nidec в София бе шумно коментирано, бидейки част от по-мащабна тенденция в страната ни да се концентрира разработването на автомобилен софтуер за водещи марки от автомобилната индустрия.

Навярно още по-показателно е, че от няколко години именно в България се намира водещият развоен център на Acronis – едно от големите световни имена точно в света на ИТ сигурността. Офисът им е работно място на няколкостотин души. Пак у нас и френският ИТ гигант Atos има свой глобален център за киберсигурност, също разположен в София.

Развойните центрове се славят със солидните възнаграждения за служителите си и щедрите социални пакети. Обичайна практика е хората в екипите им да доброволстват в различни благотворителни начинания. ИТ компаниите дори осигуряват специални работни дни за такива цели. Именно ИТ бизнесът изигра водеща роля в прекратяването на порочните практики, добили известност под определението „сива икономика“.

По всичко личи, че от рай за авторите на компютърни вируси през 80-те България постепенно се е превърнала в сърцето на развоя на някои от най-мощните софтуерни системи в технологичния свят като цяло и в частност в сферата на киберсигурността.

Като ин и ян

На фона на промяната навярно могат да се намерят достатъчно примери, че български инженерен талант все още участва в „тъмните мрежи“ и света на киберпрестъпността.

„България, макар и малка страна, винаги се е отличавала с талантливи хора и от двете страни на барикадата“, казва Златомир Миланов, инженер решения за сигурност в COMPUTER 2000 България, който взе отношение към публикацията на „Гардиън“. Миланов сравнява историята на инж. Веселин Бончев и злодея Dark Avenger с вечната борба между ин и ян, добронамереното и злонамереното използване на един и същи инструмент, било то нож, пушка или компютърен код.

Тази борба на крайностите е винаги на ход. Но има нещо, което е различно днес: мотивацията.

„Модерните кибератаки не се случват от дадена личност, която пише програмен код в мазето на къщата си, както е илюстрирано в множество медии. Става дума за силно организирани групировки, целящи много по-сериозни изгоди като финансови постъпления, саботаж и шпионаж“, казва Миланов. Той потвърждава наблюденията и на много други експерти по киберзащита. „Тези групировки са често спонсорирани, понякога дори от дадено правителство, или пък предоставят своите злонамерени тактики и техники на трети лица срещу заплащане“.

Няма ги вече талантливите и отегчени инженери, търсещи своите 5 минути слава чрез пакостлива изобретателност. А в добре организираните групировки за кибернападения други националности играят водещата роля.