Източна Европа посреща най-тежката криза от падането на комунизма
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 6
Ефектите от разпространението на коронавируса вече се усетиха в Източна Европа, която до скоро беше най-бързоразвиващия се регион на Стария континент
Тежките икономически проблеми обаче тепърва предстоят, а държавите от бившия Източен блок са изправени през най-голямата криза от падането на Желязната завеса насам, пише Bloomberg.
Засега повечето източноевропейски страни успяват да избегнат катастрофалните сценарии, които се разиграха в страни, като Италия и Испания, но въпреки това затварянето на заводите и магазините удари сериозно корпоративните печалби и доведе до рязко увеличение на безработицата.
В Полша, Унгария и Румъния икономическият растеж падна наполовина, в сравнение с нивата от 2019 г. В Чехия и Словакия брутният вътрешен продукт дори отчита спад през първото тримесечие на годината.
Основната част от износа на източноевропейските държави е насочена към техните западни съседи от еврозоната, където през първите три месеца на тази година също се наблюдава рекорден икономически срив.
Чешкият автомобилен гигант Skoda Auto, например, е най-голямата компания в страната. За периода на едномесечната карантина, наложена от правителството, производството ѝ намаля със 100 000 автомобила. Общият брой на доставките на компанията се свива с близо една четвърт спрямо същия период на миналата година.
"Усещаме изключително силно влиянието на пандемията от коронавируса и на мерките, които трябваше да бъдат предприети, за да се ограничи разпространението ѝ", коментира пред Bloomberg Клаус-Дитер Шурман, който е член на борда на директорите на Skoda.
Прогнозите за предстоящата рецесия в Източна Европа връщат спомените за болезнения икономически преход, който започна преди повече от 30 години, след разпадането на Съветския съюз и контролирания от него социалистически блок.
В годините след края на Студената война някои от държавите, включително България и Румъния, загубиха близо една четвърт от брутния си вътрешен продукт. Прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония отчетоха икономически срив от близо 40 на сто.
Единствената положителна разлика спрямо тогавашната и настоящата ситуация е, че сега се очаква възстановяването да е доста по-бързо, въпреки тежките непосредствени ефекти от пандемията.
Повечето икономисти очакват, че още през 2021 г. икономиките в региона ще ускорят значително темповете си на растеж, разбира се, при условие че здравната криза бъде овладяна.
Румънският автопроизводител Dacia вече отчита възстановяване на поръчките от Германия, Франция и Великобритания, пише още Bloomberg, цитирайки изпълнителния директор на компанията Кристоф Дриди.
"Очаквам възстановяването да е U-образно. Ако еврозоната се възстанови сравнително бързо, Унгария ще я последва", смята главният изпълнителен директор на унгарската OTP Bank Шандор Чани.
След края на пандемията източноевропейските икономики по всяка вероятност ще продължат да растат по-бързо от тези в западната част на Стария континент, защото все още се намират в "догонващата" фаза на развитието си.
"Освен това те реагираха по-бързо с въвеждането на мерките срещу COVID-19, в сравнение с Франция, Италия, Испания и Великобритания", смята главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие Бета Яворчик.
Големият въпрос е дали това ще им помогне да се справят по-безболезнено и с икономическите последствия от кризата.
Вашингтон знаел предварително за руската ракетна атака
Украйна отличи с медали Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян...
Умишлено посегателство върху ледената пързалка в Русе
САЩ налагат санкции върху ключова руска банка
Украйна отличи с медали Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян...