За първи път след трагедията в Лясковец - майката на убития командос Емил Шарков застава пред камерата на Нова.

„То се е случило в 06:00 сутринта, на мен ми казаха в 18:00 часа вечерта, аз не мога да се начудя как съм живяла 12 часа като спокойна майка без да знам, че детето ми го няма вече”, казва Ваня Рипчева.

Една полицейска акция отне сина на една майка, остави една съпруга без голямата ѝ любов и отне бащата на едно 15-годишно момиче.

„Искам го жив, искам го жив и пак да не го познават много хора и да не знаят с какво се занимава, ще си го помня аз, защото на мен ще ми липсва. Сега някои ми казват да го беше спряла, не съм му казала нито една дума да помисли и пак не бих го направила, защото той много го искаше”, споделя опечалената майка.

Семейството на Емил не иска обвинява никого за трагедията, но заедно с мъката си, те трябва да преборят и липсата на отговорите защо. „Сега казват, че е герой – Аз си го предпочитам жив, той ми липсва на мен като дете, обаче аз се притеснявам, че внучката ми ще расте без баща, а Милена без съпруг”, споделя тя. Майката на Емил не таи омраза и към убиеца на сина ѝ.

„Онзи ден ми се мярна онзи човек в носилка в една болница. Аз обаче се загледах този път в лицето му и си мисля, този човек - ей така без нищо е сложил край на живота на детето ми и се опитвам да разбера кое е това, което кара хората да постъпват по този начин”, разказва Ваня.

Тя вече се притеснява за всички останали момчета в отряда, за семействата им и за бъдещето им.

„Плача за тях, на погребението дъщеря ми вика „майко, недей да плачеш, виж колко много Емовци има, а всеки от тях може потенциално”… А за Емо това е малшанс, много объркана ситуация. Портрета му е вкъщи с черна лента и вече знам, че никога повече няма да влезе, няма да се усмихне, няма да пусне шега...”, завършва майката на Шарков.