Русенец сподели в социалната мрежа огромното си разочарование от хаоса и беззаконието, които царят в момента у нас.

Роденият през 1968 година Владо живее в Катар от 13 години. По професия е музикант, но както сам се изразява  - в България "музикант къща не храни". По стечение на обстоятелствата решава да емигрира, но никога не е спирал да се вълнува от случващото се в родината.

Ето неговата така наречена "безпричинна" изповед:

"Прекланяйки се и извинявайки се пред Ботев, и с времето допускайки все повече правописни грешки, все пак ми се ще да започна така: Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази отшелник.... ( за незнаещите пояснявам - аз съм музикант. А както всички знаем - в България музикант къща не храни)

Точно така - отшелник съм. Не съм емигрирал. Имам договор. Като свърши - прибирам се. Но къде? Аз всъщност всяка година се прибирам за месец - месец и нещо. И с всяка изминала година все повече се отвращавам от държавата България.

Моля да не ме разбирате погрешно!!! Не говоря за територията България. За това чудно място на планетата, където може за няколко часа да си на най-високата наша планина, а след още няколко - на ситните пясъци по Черноморието.

Четири сезона, богата почва, тучни реки и езера, водопади... абе какво да си говорим? Мястото си е райско. Обаче, когато живееш в чужбина, нещата не изглеждат точно така, както, ако живееш в държавата.

Например аз мога да следя за събитията само по интернет. И какво виждам? Гнусотия. Слава на YouTube , че все още е нещо като свободна телевизия, поне за нас - българите, отишли на майната си....

Слава на интернет като цяло. Защото ти позволява да видиш много различни гледни точки. Почти без никаква цензура и прости реклами. Напоследък си задавам въпроса: Как може в България правосъдната система да са "Господари на Ефира"? Знам, знам, че и тях има кой да ги оплюе, все пак сме си българи, но това, което правят - според мен го правят много добре.

Но къде е съдът? Какво става със законите? Само за социално слаби ли са написани?

От едно известно време ми се запечатва в главата един образ - този на доцент Иво Христов. Трябва да ви кажа, че от години не съм чувал някой медиен образ да говори толкова разбрано и толкова смислено за България. Изгледах много видеа с него. Наистина. Неприятно се изненадах, че не се е кандидатирал за президент.

Сега се двоумя дали да не дам гласа си на Митьо Пищова!?!!??! Това последното е шега, разбира се. По принцип все още не ми се вярва, че това е истина и се случва с нас.

Жоржито Ганчев, пищови.. шишарки... други такива....Е, помогнете ми да гласувам!!! Моля ви!!! Ако искате - може и на лични съобщения. Защото аз пак се чувствам на пазар, в който ми предлагат гнили зеленчуци с изтекъл срок на годност.

А аз съм гладен. Но каквото и да си купя - знам, че гладът ще продължи. И диарията ми е неизбежна. Не знам какво щеше да стане, ако всичките наши войни, загинали през вековете, можеха да гледат предизборни дебати сега...

Още нещо искам да кажа. Мислих си наскоро... аз дезертьор ли съм... Ами.. не съм. Готов съм даже (затова и публично го заявявам) да се прибера и да се бия за България веднага. Но искам лидерът ми да е пред мен в боя, а не в някакъв кабинет на 500 км зад фронтовата линия.

В момента ( от повече от 20 години) не мога да усетя, че имам лидер. Лидер, който милее за поданиците си. В края на краищата - да има кого да управлява. Да създава работни места, да създава култура и т.н.

Лошото е, че аз не мога да съм лидер. Но хубавото е, че си го признавам. Поне не ви лъжа. Моето лидерство се простира дотам - да изхранвам семейството си. Ако можех да го храня в България - щях да си седя там. Някои успяват. Аз пробвах 10-тина пъти - не успях. Явно съм смотан.

Но тук не мислят така. Не знам защо. Сигурно и те са смотани. Но пък казват - за миналата година, тези дето сме зад граница, сме вкарали 2 милиарда в хазната. Ама моите пари ги нося кеш. Не само аз.

Така, че тези са екстра. Не влизат в сметката. Все пак и от нас имало полза... Лошото на това наше отшелничество е, че понеже децата ни растат свободни от простотията на нашите политици, нищо, ама НИЩО не може да ги върне току-така в България.

Не мислете, че не ни пука. Никой не иска да учи чужди езици, за да може да разговаря с внуците си...

Всъщност много мога да пиша и най-вероятно да ви досаждам, но истината е, че много години изминаха вече и ми е тъжно, че животът ми минава без да съм близо до роднините си и неколцината истински приятели, заради които още от есента планирам как ще се прибера да ги видя следващото лято....

Абе...мъчи ме една неясна болка и тъга.... Бъдете живи и здрави.... До скоро...

Извинявам се, ако съм бил досаден... просто имах нужда да споделя..."