Целта е да се улесни пътя между биологичните родители и осиновените им деца при желание от тяхна страна

Осиновени лица и техните биологични родители ще се откриват по-лесно. Това предвижда промяна в Семейния кодекс. Министерството на правосъдието започва работа по изменение на закона, според който тайната на осиновяването може да бъде разкрита само при важни обстоятелства. В повечето случаи обаче съдът не позволява достъп до информация за биологичните родители и осиновители.

Кой съм и от къде съм, кои са майка ми и баща ми, имам ли сестри и братя... Неизвестните за Иванка Йотова са много и тя търси отговорите вече 24 години. От Хасково е, но не знае дори коя е годината й на раждане.

"Не знам поради каква причина през 77 са издадени 2 ЕГН-та, едното за 72, другото за 73 +. Само рождената дата знам, но без годината. Сега очаквам среща с новата шефка ГРАО, която мисля, че ще ми помогне, защото ми остават 12 дни в България, тъй като заминавам на работа в чужбина ", разказва Иванка. Досега тя не е успяла да пребори закона за тайната на осиновяването.

Не по-различна е ситуацията, ако биологичният родител търси оставеното си дете. Петя Момчилова ражда дъщеря си в Бургас само 3 месеца преди да навърши пълнолетие, това не спира родителите й да дадат бебето за осиновяване. Вече на 18 се връща да го потърси. "Направо си ме изгониха, защото нямам право на информация, като човек, отказал се от детето си", споделя Петя.

По закон тя няма право и да остави своите данни, за да бъде намерена от дъщеря си, ако тя я потърси. Това обаче ще е възможно след промяната в семейния кодекс."Бих й казала, че никога не съм спирала да мисля за нея, че ако съм имала право на избор, е щяла да е до мен и се надявам, че е добре", споделя разплакана майката.

"Още нямаме уредени текстове, но се надявам, че това е началото на светлината в тунела и тунелът да приключи в края на тази година", коментира Вергиния Мичева, заместник-министър на правосъдието.

У нас около 2 милиона души са свързани с процеса на осиновяване – понякога и без да подозират за това. "Има случаи, когато деца са обявени за мъртвородени, а после са давани за осиновяване, което е много голям проблем в България и е честа практика", разкрива Георги Богданов, Националната мрежа за деца.

В много от страните в Европа законът задължава биологичната майка да посочи произхода на детето и дали може да бъде потърсена. В случай на заболяване или при брак генетичната информация за осиновените е изключително ценна. Затова в някои европейски страни има институция, която гарантира правото на детето да знае своя произход.