Проблемът не е в служебните правителства и назначението им, а в редовните

При всички приказки, че промените в конституцията предизвиквали криза за назначаване на служебно правителство, не е така. Главчев отново ще е премиер, ще предложи нов състав на кабинет, със стари и нови министри, без Калин Стоянов в МВР.

Това коментира Иван Бакалов в E-vestnik.bg.

Проблемът не е в конституцията, а в действията на самия Стоянов, и на злополучната кандидат за премиер Горица Кожарева. След като някои партии са против Калин Стоянов да влияе на изборите, а целта на един служебен кабинет е да организира избори, редно е кандидатът за служебен премиер да не го предлага. Но Кожарева излезе гьонсурат. Още по-нагъл е Калин Стоянов. Вместо сам да се оттегли, размахва юмрук пред президентството и събира полицаи на протест. Гешев, който изкарваше прокурорите на протест в своя защита, беше на изборна длъжност. А Стоянов го назначават за служебен министър, той се самозабравя и отказва да подаде оставка. Самозабрави се и Кожарева, като подаде сигнал до прокуратурата, че й оказват натиск. Демек – има престъпление. Да, по НК има престъпление като оказваш натиск на длъжностно лице, но заради някаква облага или прикриване на престъпление. Тук няма облага и Кожарева още не е станала длъжностно лице.

Включеният в конституцията списък с шефове на институции, които могат да бъдат назначавани за служебен премиер е достатъчно дълъг. Проблемът е, че някои длъжности са с изтекъл мандат и овакантени, а парламентът не е избрал нови – например омбудсман.

Също така прави впечатление отказът на някои от списъка да станат служебни премиери. Какво значи председателката на парламента Рая Назарян да откаже да стане служебен премиер? Трябва да си носи конституционните отговорности и да стане задължително. Ако може някак по желание – шеф на парламента искам, ама премиер не искам.

Конституционните промени със списък – „домова книга“ със служебни премиери – беше провокиран от президента Радев, който злоупотреби с положението си. Започна да прави своя външна политика, макар че по конституция външната политика се определя от изпълнителната власт. И назначените от Радев служебни премиери надхвърлиха задачата си да организират избори, а взимаха дългосрочни стратегически решения – най-ярък пример е 13-годишният газов договор с „Боташ“, според който сега държавата плаща по половин милион долара на ден, като ползва минимални или никакви количества газ от газопровода.

Поради неразбирателството на партиите, които не могат да излъчат редовно правителство за по-дълъг период, служебните кабинети, назначавани от Радев, превърнаха на практика България в президентска република. И поправките в конституцията са мерки именно срещу това. Сега президентът не може еднолично да избира служебен премиер и министри.

В други страни, например Гърция, изборът на служебен премиер се свежда да трима души, шефове на върховните съдилища. И няма „не искам“.

У нас списъкът е по-дълъг, но пък могат да отказват. Бъдещето ще покаже дали това ще доведе до нови поправки в конституцията.

Проблемът не е в служебните правителства и назначението им, а в редовните. От 2001 г. насам партиите не са способни да излъчат редовно правителство за пълен мандат. За това не са виновни промените в конституцията.