Историци смятат, че Влад Цепеш, известен като Дракула е с български произход и корени.

Това съобщиха в пресклуба на БТА във Велико Търново историците проф. Николай Овчаров и проф. Пламен Павлов.

Според историците до 13 век земите на север от Дунав до Карпатите са се управлявали от български боляри. За това сочат известните за историографите влахо-български грамоти.

Един от най-влиятелните воеводи по онова време, за който се знае, че е от българо-кумански произход е Мирчо Стари, който заедно с цар Иван Шишман, след падането на Българското царство под османско владичество, води едни от най-последователните битки срещу османското нашествие на Балканите.

Воеводата Мирчо Стари е наследник на българската династия "Басараб", която има много разклонения, а неговият внук е Влад Трети Цепеш, чието рождено име, според запазените грамоти е Йоан Влад, посочи проф. Овчаров.

По думите му до 15 век, всички български владетели са носели като първо име Йоан, което е българското царско име. Дори в този исторически период българската държава да не съществува, традицията продължава във влашките и молдовските родове, отбеляза той.

Йоан Влад Цепеш управлява на три пъти Влашкото воеводство, а в периода 1461-1462 година превзема 17 крепости по Дунав и убива над 23 хиляди османци, набучвайки ги на кол, откъдето идва и прозвището му "цепеш", посочи Овчаров. Тези данни са известни от писмото на воеводата до Унгарския крал, припомни Овчаров.

Дракула е наречен, защото баща му бил член на Ордена на Дракона, организация, създадена през 15 век от европейски благородници - с цел отпор на османското нашествие, посочи историкът.

Според проф. Пламен Павлов владетелят е запомнен със своята жестокост, която вероятно се дължи на факта, че на 13 години е бил даден като заложник в двора на Мехмед Втори - Завоевателя.

През последните повече от две седмици проф. Николай Овчаров ръководи археологическа експедиция в свищовската крепост "Калето", с финансиране от община Свищов. За крепостта се предполага, че е била превзета от Влад Цепеш, тъй като е част от така наречения Свищовски път - свързващ Централна с Южна Европа и на ключово място на Дунав.

Целта е чрез разкопките и съществуващите писмени извори да бъде представена ключовата роля на Свищов и на другите българските градове и крепости по Дунав от Античността, през Средновековието до днес, посочи проф. Павлов.