Нови извори разкриват неочаквани факти за последните години на Второто българско царство

Историкът д-р Делян Русев представи нови интерпретации и извори, свързани с управлението на цар Иван Шишман, които хвърлят светлина върху ролята на българския владетел по време на османското завоевание. Лекцията, част от историческата лектория "Академичен месец и ½", се проведе в Регионалния исторически музей в София.

Преоценка на историческите факти

Д-р Русев акцентира върху ключовия въпрос за момента, в който Иван Шишман става османски васал. Според новите изследвания, това събитие вероятно се е случило значително по-късно, отколкото се е смятало досега.

"Преразглеждането на изворите помага да видим, че десетилетия наред цар Иван Шишман е един от най-непокорните владетели спрямо събитията около османското завоевание", заяви д-р Русев пред БТА.

Нови източници на информация

Историкът се позовава на малко познати османски извори, включително съчинение от средата на 15-и век, написано от османския автор Енвери. Този текст предоставя нова перспектива върху съдбата на българската принцеса Кера Тамара, сестра на Иван Шишман.

Преоценка на времевата линия

Д-р Русев предполага, че приемането на османската власт от страна на Иван Шишман вероятно се е случило през 80-те години на 14-и век, възможно около 1383 или 1384 година, след османското завладяване на София. Това е значително по-късно от предишните оценки, които поставяха това събитие през 70-те години на същия век.

Методология и подход

"За професионалния историк историята е наука и тя си има своя инструментариум. За мен това е именно специфичният подход към османската историографска традиция", обясни д-р Русев, подчертавайки важността на методологията в историческото изследване.

Преосмисляне на личността на Иван Шишман

Новите открития могат да доведат до преоценка на личността на цар Иван Шишман, който традиционно е бил възприеман като не особено силен владетел. Д-р Русев отбеляза, че оскъдните исторически свидетелства от този период са довели до множество догадки и хипотези относно живота и дейността на българския цар.

Тази нова интерпретация на историческите събития подчертава необходимостта от постоянно преразглеждане и анализ на историческите извори, за да се постигне по-пълно и точно разбиране на българската средновековна история.