Водата не е успяла да разруши църквата в село Живовци

Част от село изплува и отново се показа след като язовир "Огоста" край Монтана намали драстично нивото си. Малкото населено място е било залято през 80-те на миналия век и там е изграден вторият по обем язовир у нас и на Балканския полуостров. Църквата и камбанарията на село Живовци са единствените, които водата не е успяла да разруши, въпреки времето, предава NOVA.

Само допреди няколко десетилетия е кипял живот, хората са имали домове и в тях са отглеждали децата си. Изграждането на язовир "Огоста" обаче заличава всичко. До днес, когато водата се е отдръпнала и отново се показаха домовете, улиците и спомените.

„Имаше къщи, тук беше съвета, постройката, имаше и друга улица, която идваше от църквата и отиваше към селската чешма, тук преминаваше през воденичната вада и продаваха хляб“, каза Йорданка Димитрова.

„Улицата е тук, а тук живееше Линко кръчмаря, в този район беше неговата къща. И след толкова много години ми е трудно да си спомня кое, какво е било, защото водата виждате, какви руини е оставила. Само спомените са ни останали иначе друго нищо няма от това Живовци“, каза още Петър Петров.

Детството на Йорданка преминало в Живовци, в къщата на нейните баба и дядо. Дом, който сега е някъде там във водата.

„Имахме лятна кухня, така й казвахме и там си живееха баба ми и дядо ми, и така си я заминахме. Ако се оттегли водата, може да има тухлите“, заяви Димитрова.

От 30 години жената не се е връщала да види потопеното си село Живовци. Сега отново търси къщата на баба си с поглед и си спомня за селото.

„Много хубаво село, равно, почти във всеки дом бунар, геран по нашенски, всичко имаше. Много плодородно село, дворовете големи на къщите. Спомняте ли си, когато казаха, че на това място ще трябва да има язовир и че трябва да се изселите? Аз бях по-малко от 10 години, когато го казаха. Много хора се разболяха от мъка, някой починаха докато се изселят“, добави Йорданка.

„В годината на изселването се роди моята дъщеря. Село се селеше, хората са разбити, нямаше стока“, каза Петър Петров.

Петър е родом от село Живовци, завършил и основното си образование в местното училище.

„Спомените ме въвеждат за детството, за ергенлъка, за приятелството. Само един вече е останал от истинските ми приятели“, каза Петров.

С тях бил и на пързалката като дете. Макар и на 82 години, още си спомня, улицата по която са се спускали.

За около 20 години между 60-те и 80 -те години на миналия век, двете села- Живовци и Калиманица се изселват, за да бъдат завирени. Но след това под вода е изляло само Живовци.

„Къщите са били около 350 и около 1000 жители, не повече“, каза Димитър Церовски.

Корените на Димитър са от Живовци. От години той събира информация за родното си село. В него имало училище, воденица, жп спирка, читалище, пет духови оркестъра, стопанство, кметство и църква. Единствено тя е оцеляла и днес заедно с камбанарията.

Камбанарията и част от църквата също са били под вода, но не само водата, а и хората помогнали църквата да се разруши. Стените са и напукани и покривът е паднал.

„Сред отломките от покрива, от иконостаса, намерих дъска с издълбаните имена на майсторите, които са поставили покривната конструкция на самата църква“, заяви Церовски.

Една от селските чешми на Живовци, която била на дъното на язовира сега отново е на суша и отново тече.

Останки има и от въжен мост, от стопанството, дори и стълбите на къщите са си още там.