Понякога в земята и скалите изведнъж се откриват неща, чийто произход никой не може да обясни. За тях дори е измислен специален термин – неидентифицирани изкопаеми обекти (НИО).

Паралелепипедът на извънземните

На 1 ноември 1885 г. Исидор Браун, огняр във фабрика, разположена в австрийския град Шендорф, разцепвал поредната буца въглища, добити в мината Волфзеге, и за негово изумление вътре открил странен метален предмет, напомнящ паралелепипед, с размери 67x62x47 мм и тегло 785 грама.

Странната находка била симетрична и имала прилежна бразда в центъра. Откритият предмет бил подарен на музея на Каролина Августа в Залцбург и получил името „Залцбургския паралелепипед“.

Учени и изследователи се заинтересували от странната находка, тъй като откритият артефакт се намирал във въглища, чийто произход се отнася към терциера (преди 25–65 млн. г.).

През 1886 г. минният инженер Фридрих Гулт изнесъл доклад на заседанието на Обществото по естествена история на Рейнска област и Вестфалия. Той заявил, че откритият във въглищата предмет се явява метален, в състава си има нищожен процент никел и притежава твърдост на стомана.

Той издигнал версията, че Залцбургският паралелепипед се явява метеорит. Но паралелепипедът нямал характерните следи от топене, които се появяват на метеоритите при навлизането им в атмосферата, освен това имал прекалено правилна форма, която е възможна само при изкуствена обработка.

Всички тези факти предизвикали доста спорове в научните среди, но учените така и не могли да определят откъде във въглищата се е появил Залцбургският паралелепипед.

През 1919 година американският писател Ч. Форт предположил, че този предмет е направен от извънземни. След това се появила хипотеза, че това е древен чук, а браздата служела за прокарване на въже, с което той се прикрепвал към дървена ръкохватка.

Развитието на науката не е помогнало да се разгадае тайната на този артефакт. През 60-те години на ХХ век „Залцбургският метеорит“ бил изследван с метода електронно-лъчев микроанализ. Оказало се, че този предмет еднозначно не е метеорит, но това е всичко, което успели да изяснят учените.

Остава загадка какво представлява той, как е попаднал във въглищата и кой може да го е изработил преди много милиони години.

Дръжка от злато

Това е още един от случаите на откриване на загадъчни артефакти. Доста преди Залцбургския паралелепипед бил открит праисторически пирон. Той бил открит през 1844 г. в кариера в Англия. За находката съобщил на научния свят известният физик Дейвид Брюстър. Възрастта на скалите, в които се намирал ръждивият метален прион, била няколко милиона години.

В същата кариера била открита метална дръжка от кофа с дължина 23 сантиметра. Възрастта на дръжката е около 12 милиона години. Интересно е, че точно такава дръжка, но от злато, била открита в древни кварцови скали на една от калифорнийските мини.

През 1934 г. в скалите около Лондон, щата Тексас, бил открит чук, враснал във варовик, на възраст около 140 милиона години.Дървената дръжка на чука била фосилизирана отвън, а отвътре се превърнала във въглища. Металът, от който бил направен самият чук, се състои от 96,6% желязо, 2,6% хлор и 0,74% сяра – такъв чист състав на метал не е получаван и до днес.

През 1851 г. златотърсачът Хайръм Уит открил много голям къс самородно злато. Когато го разчупили, вътре имало пирон и – което е интересно – почти недокоснат от ръждата.

Същата година около американския град Дорчестър се провеждали взривни работи. Сред отломките скали работниците открили два къса метален предмет, разполовен при взрива. Когато ги съединили, то станало ясно, че разрушеният предмет представлява камбана с цветни рисунки, изпълнени от сребро. Предметът бил изваден от скали, които преди взрива се намирали на дълбочина 4,5 метра – тоест той е попаднал там преди милиони години.

През 1852 година в парче въглища, добити във Шотландия, бил открит железен инструмент с необичаен вид, чието предназначение така и не било изяснено.

През 1869 г. в американския щат Невада в парче от меч, изваден от голяма дълбочина, на която скалите са от порядъка на 15 милиона години, бил открит метален болт с дължина около 5 сантиметра.През 1851 и 1871 г. в Илинойс в мина били открити няколко плоски кръгли бронзови предмета, подобни на монети. Възрастта им е около 15 милиона години.

През 80-те години на миналия век в рудник в ЮАР били разкопани метални топчета. Открили ги в залежи на пирофилит – минерал на възраст около 1 милиард години.

Сиво-сините топчета представлявали приплеснати сфери с диаметър от 2,5 до 10 сантиметра. Те били изработени от сплав, която не се среща в естествено състояние в природата. Някои топчета били разполовени и вътре имало странен насипен материал, изпаряващ се при контакт с въздуха.

Но най-необичайни в тези топчета било това, че ако се поставят на равно място, то те бавно се въртят около своята ос, извършвайки пълен оборот за 128 дни.

Хранилище на антиматерия

На територията на СНГ също били открити загадъчни артефакти. Например на Урал геолозите често се натъквали на странни обекти в дълбоките скали. Най-загадъчни от тях се явяват спирали с размери от няколко милиметра до 3 сантиметра. Те са изработени от сплав от мед, волфрам и молибден.Находките били изучавани от видни институции и било установено, че са изработени с високи технологии, каквито при нас не съществуват. А възрастта на спиралите се оценява на около 300 000 години.

През 1975 година в Украйна била открита не по-малко интересна и загадъчна топка, направена от материал, напомнящ черно непрозрачно стъкло. Тя била открита на дълбочина 8 метра при копаене на яма и била изпратена за изследване в лабораторията.

Пластът глина, в която била открита топката, бил на възраст 10 милиона години. Характерът на наносите върху повърхността на топчето говорел, че тяхната възраст също е 10 милиона години.

С помощта на рентген в топчето било открито ядро със своеобразна форма, пълно с някакво вещество. Анализът на размера на топчето показал, че неговите създатели са ползвали не десетична, а двадесетчетвъртична бройна система, която никога не се прилагала в нито една известна земна култура.

Опитите да се определи плътността на ядрото дали сензационни резултати – оказало се, че тя била отрицателна. Според изследователите това може да се обясни само с предположението, че топката съдържа в себе си антиматерия.

Но след това изследванията били прекратени, тъй като се появил багеристът и си поискал находката обратно.