Битката за чистия въздух на града ни може да бъде спечелена само с общите усилия на всички

„Не ви вярваме изобщо!“ – думите на един кмет към един „чуждестранен инвеститор“, напиращ да пуска нова леярна в Русе, отекнаха в залата при общественото обсъждане на проекта. Така е. Не ви вярваме, защото много сме се нагледали на „най-добри и почтени инвестиционни намерения“ в областта на замърсяващите въздуха, водите и почвите производства. От толкова „добри и почтени намерения“ Русе не може да си поеме глътка чист въздух вече години, пише Фронтално.

А денят – по думите на кмета Пенчо Милков – е исторически. За пръв път местната власт излиза с отрицателно становище по поредното „инвестиционно намерение“. За пръв път това становище съвпада с мнението на активните граждани. Значи можело.

Как се стигна дотук?

На 17 май журналистът от вестник „Утро“ Петър Гецов пусна в една фейсбук група напомняне, че има такъв проект и че предстои публично обсъждане. След обстойно и задълбочено проучване на 23 май „ФРОНТАЛНО“ излезе с голяма статия и представи скритата за общественото внимание до този момент от институциите (Община и РИОСВ) информация за наличието на незаконен строеж и монтаж на оборудване в новата леярна. Поставихме и основателните въпроси за мълчанието на замесените институции, както и за съмненията за корупция около този проект.

Статията на „ФРОНТАЛНО“ и предизвикания голям интерес принудиха Община Русе за пръв път да изнесе в публичното пространство подробности по този казус на 25 май. Темата стигна и до национален ефир с репортаж на кореспондента на БНР Ася Пенчева, акцентиращ върху незаконното строителство и вероятните корупционни договорки. С материали за проекта за новата леярна се включиха и други местни медии.

Наличната информация, изнесена от медиите, бе достатъчна за активирането на гражданите, ангажирани от години в битката за чист въздух. Община Русе и кметът Милков се оказаха под сериозен натиск от всички страни и бяха принудени в крайна сметка да излязат с отрицателно становище по проекта на фирма „Метал Фусион“.

За по-активната роля на кмета и Общината

От днешното обсъждане стана ясно, че кметът Милков е имал среща с „чуждестранния инвеститор“, бил е наясно с незаконното строителство и с други неща. И въпреки това, е мълчал в продължение на месеци. Защо? Защо е трябвало да чака толкова дълго да се окаже под натиск от медийните публикации и силната обществена реакция?

Не е ли по-честно и по-правилно точно кметът и администрацията да имат активна роля в тези процеси. И когато се получи в Общината „инвестиционно предложение“ или „покана за обсъждане на доклад по оценка за въздействие на околната среда“ на такива „обществено чувствителни“ производства, да бъде намерен подходящият начин обществеността да бъде информирана своевременно и да бъде предоставена максимално цялата налична информация в достатъчно разбираем вид.

Защото кметът днес посочи, че има нов момент, различен от досегашната практика. Налице „самоинформиране“ на гражданите“. Тоест, той си призна, че въпреки мълчанието на Община и РИОСВ, гражданите намират начин да се информират за тези „инвестиционни проекти“ и да си формират мнение по тях. Иначе казано, институционалното мълчание вече не е достатъчно информацията да бъде скрита от общественото внимание.

Двойният аршин на администрацията

И докато кметът Пенчо Милков сега трупа точки и извлича политически дивиденти от казуса с леярната на „Метал Фусион“, няма как да не припомним неговата безгръбначност по отношение на „инвестиционните намерения“ на „патриотичните индустриалци“ от площадката на КТМ. Заради обслужването на този „инвестиционен интерес“ заложник стана целият нов Общ устройствен план на Община Русе, който в момента виси на трупчета в съда.

С интерес ще следим какво становище ще даде кметът и по новия проект за завод за латексови продукти. И там е налице незаконно строителство, и там съществуват „добри инвестиционни намерения“. Там обаче няма чуждестранен инвеститор, а проектът е на фирма, близка до кръга „Космополитън“ със собственик Галимир Енчев, минаващ за „дясната ръка“ на скандално известния бизнесмен Красимир Даков, свързан обръчите от фирми на ГЕРБ в предния мандат.

Битката все още не е спечелена

Отрицателното становище на Община Русе по проекта за нова леярна в Западната промишлена зона е един хубав прецедент, който може да има своята положителна роля в бъдеще. Щом веднъж вече е отказвано, това може да се повтори пак, когато е нужно.

Само че, тук крайната дума е на РИОСВ. Каквото и становище и крайна санкция да дойде от екоинспекцията, най-вероятно ще се отиде на обжалване на решението в съда. От едната страна са интересите на „инвеститора“, който, както стана ясно, незнайно с какви гаранции вече е налял една камара пари предварително в строеж, закупуване и монтаж на оборудване. От другата страна са интересите на гражданите, този път подкрепени от местната власт.

Аргументите, изложени пред Темида в едно евентуално дело, са тези, които ще дадат окончателния отговор по казуса с проекта за леярната на фирма „Метал Фусион“. Така че, битката ще продължи.

Впрочем, битката за чист въздух в Русе е нещо, което не е еднократен акт. Тя изисква продължаващи и целенасочени всекидневни усилия от всички – институции, медии, граждани. Точно както в този случай доказахме, че общите действия могат да постигнат ефект и, дай Боже, реален резултат.