Здравейте,

Благодаря Ви, че публикувахте моето отворено писмо до господин Райнов. Не очаквах то да засегне толкова много хора, значи проблемът е много сериозен и най-важното не е болката на една майка, която се тревожи за дипломирането на своя син, а нещо много страшно.

Ако ми позволите бих се извинил на учителите по призвание независимо колко години са преподавали, на разтревожените родители, на младите момичета, които работят като сервитьорки, но извиненията са ми до тук.

Баста! Не мога да приема факта, че това, което става в „Механото" е същото, както в Облеклото, Музикалното и т.н. Какво значи това? Нещо изкривено ли има в системата или какво?

Вярно е, че ме заляха с отвратителна кал, но на мен не ми пука и пак ще казвам истината право в очите им. А тези, които се засягат от това, че да си добър ученик и човек е нещо лошо, недостойно, животът е пред тях.

А на теб скъпа Виктория какво да кажа, хубаво е да си говорител на някои хора, но се замисли като пишеш някои неща, дали всичко отговаря на истината. Откъде разбра за дограмата и ремонта? Госпожа Димитрова ли ти каза?

Ремонт тази пролет няма да има и може би и следващата зима учениците ще треперят на студено. А относно колата, колко ли струва действително? Да не говорим за стажовете, на каквито и аз съм ходил. Знам на какво бяхме подложени. А тази година знаеш ли, че една част от учениците са били общи работници? Дори и един ден не са били на стаж. Затова ли бяха изпратени там, да чистят боклуци и всичко подобно. Но госпожа Димитрова ходи два пъти до Германия, първият път да договори работни места, а втория път да приключи стажа и тя беше на пълна издръжка!

Дано госпожа Димитрова е прочела всичките 40 коментара и да си направи равносметка, къде й е мястото.

Господин Райнов, извинявам се от името на всички, които коментираха вашето управление, но истината боли, градска тайна е за госпожата кой я назначил. Но това не е моя работа.

Аз със сигурност няма да заспя спокойно зимен сън. Ще гледам отстрани какво става в моето училище, но няма да позволя някой да пропилява и моите пари, защото не съм отгледан в златна клетка,  а се трудя от първия ми ден на пълнолетието ми, и се гордея с това.

Обичам ви, защото позволихте да се чуе гласа на един млад човек!